Аз преди 6 месеца загубих баща си. Почина по възможно най-ужасния начин. Разбрахме че е болен от рак 5 месеца преди да почине, и всичко това се случи адски бързо, адски бързо почина. И тези 3 месеца ((3 месеца преди да почине разбрахме че е болен от рак на белия дроб))) и тези 3 месеца бяха най-ужасните дни в живота ми. Претърпя 4 операции, и какви ли не лоши работи преживя. Буквално го видях как умря, в хола на дивана понеже първата операция го обездвижи почти напълно. Видях му последното вдишване и издишване. Първият месец почти само спях и плачех и ходих на училище, после започнах да излизам от време на време, след месец започнах да си излизам нормално, но сега като започна да се смея или ми стане весело веднага се сещам за тате и се чувствам виновна че се смея....

И сега усещам, че съм станала по безчувствена, ето примерно историята на 'LittleFashionista' преди би ме скъсала от рев, сега нищо не изпитах....... и съм станала малко по злобна няква........

Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.

Иначе 'LittleFashionista' много съжалявам!