Здравейте!Аз съм момиче на 13 години и преди месец изгубих дядо си.Той беше един добрър, мил, грижовен човек, който не се вълнуваше от себе си нито от какво има нужда той.Мислеше постоянно за другите около себе си.През Юн месец получи много тежък инсулт, който го промени съвсем.В прдължение на около 2 месеца мучението му не отихваше както и неговото така и нашето. Дядо ми, тои стоеше срещу мен и ми говореше такива неща, които никога не ми бе казвал.Но това е беше той,това беше един непознат за мен човек..Дядо ми отдавна ни бе напуснал.Но както и да е това не ми пречеше да обичам един човек, който досущ излгежда като него.Всичко беше зле, но един ден стана ощте по-зле когато тои поулчи бронхо пневмония.Тя го довурши...И толкова зле се чувствам все още но мисълта, че отново щте се видим и няма да се разделяме ме крепи...