Преди седмица почина нашия котарак. Беше на 8 години и през целия си живот е бил с нас.Беше като част, като член на семейството.
Не мога да го преживея още. Опитвам се да не мисля за него, но ми е трудно. . . Просто и животинките имат душа и чувства, не са просто някакви предмети. За мен той си беше като едно детенце.
Всеки ден плачех за него. Сега гледам да не плача, защото това ме убива!
Много ми е тъжно, мило ми е за него...Милата душичка пухкава
А иначе не искам да отговарям на въпроса на автора - повече от ясно е!