Цитирай Първоначално написано от Spoken
блекбери,тук не става въпрос само за парцалките а и за чувствата които отдаваш,нервите които късаш.Как може ти да разкриеш света за една консерва дето знае само живота в квартала и в къщи къв е и накрая тя да ти каже "ми сорри ти нищо не си ми дал и на нищо не си ме научил"как да стане.Не че нещо ама на такава пикла ми идва да и набия шамар(ако не я обичах дори сега).Можеш ли самата ти да кажеш че с тия момчета(по големите от теб)не са ти давали онова усещане за сигурност и за по интересни емоции от повечето ти приятели от училище например?И ти самата би ли избрала дечицата от твоя клас(ако си примерно 10 клас)да се забавляваш с тях и да излизате,пред момче което работи,мисли и живее заради теб и те води на места кадето знае че ще се чувстваш добре?Можеш ли ти да ми кажеш кое от двете би предпочела

Точно за тея чувства говорех ... имах предвид начина по който си се "отнесъл" с бъдещето си за да угодиш на приятелката ти .. Един вид ти си направил всичко по силите си за да и покажеш,че си с нея и че държиш на нея и че няма тя за какво да се съмнява.
Вече тотално се обърках,кой как защо и с кого