Окей, ще се изкажа пак с лична история.
Бях на 13, той беше на 20. Беше сравнително грамотен, имаше амбиция в него да се развива, общо взето тогава намирахме много теми - бяхме сравнително на едно умнствено равнище. Харесваше ми начина по който мислеше,или по-скоро той харесваше моя.Обичах да слагам при всеки удобен случай приятелите му на място - на толкова глупави дискусии съм ставала свидетел,нямаше как тогава да не взимам страна де.
Е, все пак...
Той беше мил, грижовен, такова отношение не бях получавала. Бях в 8ми клас тъкмо.
Не ми се разказват бозавите глупости. Идеята беше, че аз израстнах тогава, а той продължаваше да тъне на едно място,никакво развитие. Когато се заяде с някого, когато се скара с някого, когато реши да се самоубива, все трябваше да се разправям с него. Решавали сме задачи по нощите в колата му, защото искаше да кандидатства в един не чак толкова силен университет, но все пак му искаха изпит по математика. По дяволите, трябваше да се грижа за психическото му здраве, едва ли не , трябваше да свършва работата, която родителите му не си бяха свършили.Е, две години и шест месеца траеше. После ми писна. Все пак аз бях дете. Не живеех с нашите. Някак и с денонощното учене ми идваше всичко в повече.
Абе, съвсем нормално 20-22 годишно момче си беше. В смисъл, нормално е да имаш някакви предрасъдъци,комплекси,гра ници. Цялата му рода, цялата околия го знаеха като много възпитан,много работлив. Ама, какво да го правя. Идеята ми беше, че поколението,което е с 3-4 години по-дърто от мен си има съвсем други ценности. Нямаше как да се погодим още дълго с него.
И до последно ми беше жал да го оставя, тъжно ми беше. Аз му бях рамото, на което той може да поплаче. Но в крайна сметка аз на кого да "плача", аз какво да правя. Така и така достатъчно хора съм взела "под крилото си", някак почна да ми писна това да е и във връзката ми.

Идеята ми беше, че през цялото време съм се чудела как да му помогна, как да го накарам да се чувства по-добре. Не съм мислела нито за парите му - за мен е унизително някой батко да ми плаща сметката, да нямаме чисти сметки. За мен е унизително някой да ме разкарва в колата си като трофей. За мен е унизително и недопустимо мъж да ми повишава тон и никога не се е случвало.Който и да е, какъв то и да е, каквито и да имам чувства, не мога да допусна някой да се разполага със свободата ми.

В крайна сметка от шест месеца излизам с набор. Имаме сравнително еднакви планове за близкото бъдеще,касаещи учене и работа. Той няма предрасъдъци, комплекси. Иначе тихо и спокойно момче.Говорим си прямо,откровено. Говорим си непрекъснато.Отношенията са ни по-скоро като на двойка, която много дълго време е живяла заедно.
Идеята е -предпочитам с човек на моите години, с моите интереси.
Парите,колите,опита- нямат значение.
Баткото беше много пъти по-зле от приятеля ми в момента. Даже беше абсолютен егоист. И двамата бяхме девствени тогава.Удоволствие от секса не изпитвах много. Изчакахме доста, ако това има значение.

И сегашният ми беше девствен. Ама такава инициатива поема за всичко, чак вече се разглезвам.

Това го казвам по-случай, че големите са по-опитни и по-добри в секса. Е, не зависи от възрастта.

И все пак се извинявам, че не е много по темата.