Аз не съм правила много грешки,но пък като направя една грешка после я повтарям незнам колко пъти.За предишните ми връзки бих казала като общо,че грешките ми са биле следните: чаках момчето да направи първата крачка за каквото и да било;държах се дръпнато и на разтояние;винаги имаше стена м/у мен и момчето и по този начин не го допусках до себе си почти никак;когато нещо не ми е било интересно на мен - не проявявах никакъв интерес.
А със сегашния ми приятел постоянно се чупех,ако нещо не стане,както аз искам.И още по-лошото,че като се начупех не му обяснявах защо се цупя,а само си мълчах и повтарях "нищо ми няма".Е след подледната ни раздяла се промених и за сега мисля,че не съм допускала грешки,освен,че още се дразня от бившата му и винаги се ровя из компютрите на приятелите му и неговия ... за да видя някоя снимка или хронология.После съжалявам,че съм го направила (ако намеря нещо де) и почвам да плача от нерви.