Цитирай Първоначално написано от Kukumqvka
В този хледен ден, ме усени една мисъл за любовта .. и как тя може да бъде нещото за което живеем и нещото,заради което искаме да умрем.През толкова много кошмарни дни минах,толкова мъка иживях,останах сам самичка със себе си .. и озъзнах,че трябва да се борим за споделенета любов .. щото тя наистина същестува .. но в мен остана въпроса Защо? .. защо трябва да изпитваме толкова мъка,защо трябва да проливаме толкова сълзи .. докато я намерим.Онази истинската,святата и вечната любов.Някой казват,че няма вечна любов .. че всичко се забравя с времето,според мен не е така.А вие как мислите същестува ли такава любов?Струва ли си да я търсим?Или тя сама ще ни намери ?


.. предварително се извинявам ако темата ви е скучна,но такива мисли тресът едно депресирано момиче
леле...видях твои мнения в няколко теми...и направо паднах от коня...
все едно аз съм ги писал...леле...имаме толкова сходни виждания за любовта...страшно яко е...
за пръв път попадам на човек който да е с толкова близка до моята позиция по въпроса...
а по темата...
да...смятам че всяка сълза...всеки компромис и всичко направено или пропуснато в името на голямата любов или срещането и си струва...това я прави още по-ценна...никой не може да отрече че нещата които се постигат и получават лесно някакси не се струват толкова ценни на човек и предишното желание което макар и за кратко е изпитвал към тях е било сякаш някакси напразно...
както и да е...
вечна любов има разбира се...нима нещо невъзможно би могло да бъде идеал...ако беше така то неща като това човек да лети или да диша под вода или да създава материя с ума си също биха били идеал...но не са...защото за разлика от вечната любов те са непостижими...проблема при нея е че е двустранен процес и взаимността не винаги е гарантирана...но това не бива да ни отказва да пробваме да я постигнем...