Вече се побърквам, наистина.

**Snickers** · 08-07-2009, 23:52

Говорим си с един приятел. Обяснявам му някой неща.
И мисля как ще се развият нещата с една връзка в следващите години. Разбира се, това е ненужно, защото само се затормозявам, а не знам дали утре няма да ме бутне някоя кола. Побъркала съм се. Как може да мислиш за 1-2 години напред. Оо
Някой имал ли го е този проблем? Дразни ме, защото се измъчвам, ама наистина. Ето, не съм спряла да плача и то защо, защото след година можело да стане нещо. Оо

**sladur4etyYy** · 08-07-2009, 23:53

какво да стане например? извинявай, просто нещо не схванах, то и аз не съм в кондиция тая вечер..

**Snickers** · 08-07-2009, 23:56

тук не ми се разказват подробности...
говоря за една връзка (която не съществува, все още). и си мисля и се измъчвам как след година, тази връзка, ако просъществува, може да не съществува тогава. и как едно приятелство щеотиде на кино. ох, как го обясних. просто съм много разстроена.

**Snickers** · 08-07-2009, 23:57

о.О аз наистина съм полудяла.

**sladur4etyYy** · 08-07-2009, 23:59

значи си представяш как ако се получи нещо м/у теб и някакъв твой приятел, после то ще се разпадне и няма да имате нито приятелство, нито връзка, така ли? ако е това- аз съм имала такава случка и в крайна сметка реших да не рискувам приятелсвото ни, въпреки че вече дори не сме и приятели. не че нещо сме се карали, просто обстоятелства..

**Snickers** · 08-08-2009, 00:00

да, точно това е.
измъчвам се. дали да рискувам или не. не знам.

**ShtrudeL** · 08-08-2009, 00:00

О ама разбира се че съм изпадала в такива ситуации! ^_^
...например често ме е било страх и съм се питала "еми ако един ден остана съвсем сама?" ..... илии "ако след години не си намеря хубава работа и нямам собствено семейство и и не съм щастлива.." "ами ако се разболея от нещо О.о"
големи депресии,голямо нещо... ама кво да се прави О.о
Явно не трябва да мислим за бъдещето и да живеем за настоящия момент както се казва...но пък ако не мислиш за бъдещето в същото време тъпчеш на едно място...та нали се стремиш да си подсигуриш хубаво бъдеще и евентуално ти минават през главата някой мисли като "ако стане така и така всичко ще се обърка или...".......
кофти ^

**Snickers** · 08-08-2009, 00:04

да, ама аз съм се превърнала в параноичка.

**sladur4etyYy** · 08-08-2009, 00:08

хм.. ми като се замислиш е безсмислено да плачеш за нещо, което ЕВЕНТУАЛНО би могло да стане.

все пак има достатъчно неща, които се случват наистина и ни разстройват, нямаме нужа да се разстройваме и от хипотетични такива.
но ти тва най- верояно мн добре го знаеш, ама не можеш да се контролираш :Д опитай да се разсейваш с нещо или пък спри за няколко дена да общуваш с него, че да ти мине. честно да ти кажа и аз не знам кво точно да ти кажа, малко странен случай е твоя

**Snickers** · 08-08-2009, 00:14

то няма нищо страшно, нали?
иначе за всичко трябва да се измъчвам така?
като ми пише, дали да отоговоря, 'щото може да ме пита, нещо 'дето не искам, примерно.
дали да ям, защото може да повърна.
дали да си сваля тая игра, може да се пристрастя.
дали да опитам от цигарата, мога да се пристрастя и изгоря.

оО не виждам защо ме е страх, но просто ме е страх.

**Snickers** · 08-08-2009, 00:16

бтв. т'ва на аватара ти, ти ли си го рисувала?
харесва ми.

**Kukumqvka** · 08-08-2009, 00:17

Айде опитай да забравиш всичко .. или както пишеше в подписа ми(пред.) Живей сега не утре ! Ако не можеш.. значи ти трябва почивка от всичко,ковто се случва в живота ти ;/

**Snickers** · 08-08-2009, 00:20

о, да. определено имам нужда от огромна почивка, но да съм сама. такава няма да си получа. ще се опитам да се абстрахирам от всичко.

**sladur4etyYy** · 08-08-2009, 00:20

ми, да, така е, няма кво да се страхуваш. точно оня ден с майка ми като бях срещнахме 1 нейна позната и тя вика, че щели да ходят с влака на море, че мъжа й я било страх да не стане някоя злополука. и аз после викам на мама ''ми направо изобщо да не излизат от тях си, че може нещо да им стане''. ;д има във всяко нещо известен риск, но няма кво да се плашиш. квото трябва, ще си стане и със и без притеснения. по- добре се опитай да не мислиш за тия неща. малко може да се отклонявам, ама сега съм в настроение за философсване

надявам се поне малко да ти помагам

**sladur4etyYy** · 08-08-2009, 00:21

Първоначално написано от Snickers

бтв. т'ва на аватара ти, ти ли си го рисувала?
харесва ми.

на моя ли? мне, от нета е

**Snickers** · 08-08-2009, 00:24

^ да, на твоя.
определено ми помагате.
аз ще се опитам да се отделя от всички, за 15-20 дни.
трябва да се абстрахирам от всичко, защото съм доста стресирана, а и започнах да се затормозявам с някакви неща, които са несигурни.

**sladur4etyYy** · 08-08-2009, 00:27

да, така е най- добре. ако имаш село, отиваш там на гости при баба и дядо и седиш, докато се вземеш в ръце

**Kukumqvka** · 08-08-2009, 00:28

Ии после се надяваме всичко да е добре

**Snickers** · 08-08-2009, 00:30

нужни са ми около две-три седмици. може би т'ва ще е творческия ми период - имам нужда да попиша и рисувам, хах.

момичета, мерси много.

**sladur4etyYy** · 08-08-2009, 00:31

моля, нали затова сме тука

**walk** · 08-08-2009, 20:01

само че има голям риск като останеш сама да продължиш да мислиш за това.. :/ дано успееш да се разсееш от мисълта за бъдещето

**eikichi** · 08-08-2009, 20:08

Тъй като имам опит с военната стратегия и като цяло с правенето на планове, ще ти кажа една мисъл:

"Всеки план е добър до изстрелването на първата стрела."

Късмет.

**ThePowerOfLove** · 08-08-2009, 20:30

Няма смисъл да се затормозяваш с това какво може и не може да стане. И е глупаво да правим планове за след години като не знаем утре какво ще стане. Просто се пусни по течението и каквото се получи това е

**Snickers** · 08-09-2009, 19:45

^То е глупаво, но както казах съм психясала вече.
Успокоих се малко, де. :Д

**Whyniser** · 08-09-2009, 19:50

Първоначално написано от Snickers

то няма нищо страшно, нали?
иначе за всичко трябва да се измъчвам така?
като ми пише, дали да отоговоря, 'щото може да ме пита, нещо 'дето не искам, примерно.
дали да ям, защото може да повърна.
дали да си сваля тая игра, може да се пристрастя.
дали да опитам от цигарата, мога да се пристрастя и изгоря.

оО не виждам защо ме е страх, но просто ме е страх.

Ами всичко си е до психика и самоконтрол.Явно си твърде напрегната.Но страха си е страх.Няма как да го обясниш,а да го почувстваш.

Тема: Вече се побърквам, наистина.

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Вече се побърквам, наистина.

Правила за публикуване