Ами чак срам-не,но ми е неудобно.... Още повече,че работих 9 месеца (преди) и през тия 9 месеца не съм им искала и стотинка... За всяко нещо с мои пари плащах,а сметката ми (която е и на мама-на нейно име са и двете карти) все аз я плащах... Не,че е кой знае какво ама чувствах известна... удовлетвореност (ако така се пише ) и финансова независимост... Готино беше...
А сега,когато не работя,в разгара на лятото... и хич не съм малка (почти 18 ),ми е криво да искам пари за всяко нещо... И като напук на положението един ден като искам малко повечко пари,на следващите няколко все ми се налага пак и пак да искам... и още по-криво е ...