^Не съм чуждопоклонник, човеко. Минутите ми в България изтичат с всеки изминал ден. Как да ти го кажа. Българско образование нямам. Не уча в българско училище и не уча български. Това, че мога да пиша, чета и говоря що-годе прилично не значи, че уча този език. Аз НЯМА КАК да остана в България. Разбираш ли? Как да ти го обясня? Единственият ми шанс и опция за бъдещето са Англия, Америка, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка. Аз съм се насочил към една от тях. Не съм чуждопоклонник. Аз най-малкото не съм изцяло българин, дори не съм кръстен в българска православна църква, а в католическа. Аз се чувствам българин, защото животът ми е минал тук и половината ми приятели са тук. Така или иначе, аз България я напускам след 3 години. Не мога да остана. Как да го обясня по-ясно?

За геноцида не ми се спори. Не знаеш какво е да се събудиш и да чуеш звука на ятаганите, да побегнеш в неизвестна посока, да загубиш контакт с близките си хора и да видиш как някои от тях са разсечени, да отидеш в чужда държава и да бъдеш третиран от комунистически режим като втора ръка човек. В историята има няколко големи геноцида: Еврейския, Арменския, Американския/Индианците и този в Зимбабве. Всяко робство носи своите жертви, но не е като да избиеш 1 000 000 за няколко месеца или година.

И ние този спор със ZipFail си го разрешихме по Скайп.