Преди Първата световна война в Европа започва антисемитско движение. Центърът му е в Австрия. По това време там живее и работи журналистът Теодор Херцел, който стигнал до заключението, че единственият начин евреите да заживеят нормален живот е да се съсредоточат на една територия. Той е човекът, който оформя ционизма като политическо движение със световно значение и става негов неуморим организатор и пропагандатор. През август 1897 година се е състоял Първият ционистки конгрес в Базел, Швейцария. Изработена е Първата конституция на ционисткото движение. Нейната основна цел е пръснатите по света евреи да създадат своя собствена държава в Палестина. В същото време започва подем и на религиозното движение- юдеизма, по тношение на което ционизмът се обявява за неутрален.
Ционизма е крайна форма на еврейски национализъм преплетен с шовинизъм и расизъм. Той се основава както на расовата, така и на религиозната същност на евреите. Израел и голяма част от ционистите механично приемат несъгласието с ционизма за антисемитизъм.
В 1975 г. Общото събрание на ООН гласува резолюция № 3379 (предложена от 25 страни, между които Афганистан, Куба, Египет, Оман, Катар и др. и гласувана освен с тях с още 72 гласа "за" - между които СССР, България, всички страни от социалистическия лагер, Либия, Китай, Албания, Катар, Оман и др., 35 "против" - между които западноевропейските страни, Австралия, САЩ, и др, 32 "въздържал се" - между които Япония, Чили, Перу, Сингапур и др.), която осъжда ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация.