Много пъти. Даже почти винаги. Не, не почти, направо винаги съм го казвала. Дори и на такива, с които не съм ходила. Не се притеснявам какво ще си помисли отсрещния. Аз го казвам за да убедя себе си, а не него. И понеже говорите как въпросните думички са се изпразнили от смисъл... Точно затова няма да реагирам ако някой ми го каже на първия, третия или който и да е месец. Толкова са се обезценили тези думи, че разчитам не да ми ги кажат, а (колкото и изтъркано да звучи) да ми ги докажат. Момчето, с което се виждам понякога също ми е казвало, че ме обича. И двамата знаехме, че го казва, защото иска нещо. Просто му обясних, че не е нужно да ме лъже, защото така или иначе за момента няма да му помогне, той се разсърди и... сега пак се виждаме. Без да си го казваме.