Казвала съм "Обичам те" на трима мъже до сега в живота ми. Всъщност на 4-ма, но после ще поясня.
Първия беше, първата ми голяма любов и съм сигурна, че беше искрена любов и чиста, непокътната от лоши мисли, но си беше една неосъществена любов, несподелена, и тя не успя да ми даде нищо, единствено чувството, а то в днешния момент си давам сметка, че не е никак достатъчно.
Втория беше първия мъж, който ми показа, че може някой да ми обърне по-сериозно внимание и да види в мен човека и душата ми, а не само лицето и тялото ми. И на него му го написах в едно писмо след раздялата ни, че го обичам, но сега си давам сметка, че след като съм го написала, защо не съм могла да го кажа и в очите, при положение, че ние си се виждахме. Надявам се разбирате, както и аз разбрах за себе си, колко несериозно е било и може би изглеждало "написаното".
Третия, на който го казах е сегашния ми приятел, с който сме заедно повече от 2 години и през това време живеем заедно. Сега вече съм убедена, че няма странични фактори, които да ме подтикват да го казвам и е наистина искрено. Също така ми прави впечатление, че е едно да "обичаш" някой е така за себе си, защото той няма нужда от тази любов, и съвсем друго - да обичаш и да даваш, но да знаеш, че е оценено и че от другата страна човека изпитва същото, амбицира те, пали те... И е много хубаво...
Четвъртия мъж, на който съм го казвала, е най-добрия ми приятел, с който никога не съм имала никакви интимни и каквито и да било други отношения, извън приятелски. И на него винаги му го казвам искрено, защото знам, че винаги е до мене и винаги мога да се облегна на рамото му, когато имам нужда от нещо.