В този хледен ден, ме усени една мисъл за любовта .. и как тя може да бъде нещото за което живеем и нещото,заради което искаме да умрем.През толкова много кошмарни дни минах,толкова мъка иживях,останах сам самичка със себе си .. и озъзнах,че трябва да се борим за споделенета любов .. щото тя наистина същестува .. но в мен остана въпроса Защо? .. защо трябва да изпитваме толкова мъка,защо трябва да проливаме толкова сълзи .. докато я намерим.Онази истинската,святата и вечната любов.Някой казват,че няма вечна любов .. че всичко се забравя с времето,според мен не е така.А вие как мислите същестува ли такава любов?Струва ли си да я търсим?Или тя сама ще ни намери ?


.. предварително се извинявам ако темата ви е скучна,но такива мисли тресът едно депресирано момиче