Една вечер бяхме на кафе , и никой не искаше да ме изпрати, освен един идиот...По пътя от кафето към нас:
Аз: Отегчена съм от живота, К... напълно ми разби сърцето...Писна ми от всичко, или ще съм до него или ще се самоубия...Няма кой да страда и без това никой не държи на мен...
Той:Грешиш...Има много хора,които държат на теб и са готови да дадат всичко от себе си да са до теб...
Аз: Пхахахахахха да бе,кой ша е тоя балък дет ша мисли за мен?
Той: От първия път,когато ме целуна те харесвам, мисля, че привличането преминава в обич...
Аз: Е, аз кво да направа? Малко проблеми имам, ми и ти ся ми пречи още повече....
ЦЕЛАТА СИТУАЦИЯ БЕШЕ СУПЕР НЕЛОВКА, И КАКТО СИ МЕ ИЗПРАЩАШЕ МЕ ЗАРЯЗА И НЕ МИ ГОВОРИ 1 МЕСЕЦ...СЯ СМЕ СУПЕР ДОБРИ ФР
* Аз бях момичето , което го дари с първата му целувка
* К.... е любовта на живота ми, негов близък приятел с който се изпокараха заради мен...