Любовната история на момичето невярващо в любовта (:

[Assshley]

Вероятно само аз не съм си разказвала перипетиите във форума,но тъй като вече наистина ми прикипя искам да си излея душата.Сигурно никой няма да си направи труда да прочете толкова дълго нещо,но все пак. (:
Аз съм момиче на 16 години от голям град.Винаги съм свикнала всичко да ми идва на готово и първия път,в който трябваше да се боря със зъби и нокти за нещо в живота ми беше доста тежък.
Преди около година не се бях влюбвала,нито бях обичала момче.Нямах интерес към тея неща .. мислех,че е безмислено да се занимаваш с някого пък си бях добре без момчета.Перфектни приятели,перфектно семейство,в перфектния град,перфектния живот.Никога до сега щастието ми не е зависило от някой друг.Та както сигурно се досетихте всичко започна преди с точност 1 година и 15 дена. (: Тогава се запознах с момче,което изобщо не харесах.Тоест то дори не беше запознанство,защото нито си подадахме ръка нито си казахме имената просто ги разбрахме в последствие от общите познати,които ни запознаха.Той беше супер мълчалив .. не,че аз не бях де.Изобщо не ми хареса на външен вид .. абе с една дума не представляваше никакъв интерес за мен както и всички останали момчета от обкражението ми апък и попринцип.Най-добрия му приятел,който и ни срещна ми каза,че въпросния му приятел много ме бил харесал и ми искал скайпа обаче аз твърдо отказах,защото нямах интерес както вече казах.Видяхме се няколко дена след първата ни среща пак в компания.Той доста ясно ми показа,че има нещо .. запозна ме с момчетата,които излизаше . Абе личеше си,че иска да ме вкара в неговия свят,че иска да имаме някакви по-дълбоки взаимоотношения обаче аз го отрязах.Виждахме се още много пъти случайно по улицата и се разминавахме просто с усмивка или понякога даже и това го нямаше.Както и да е ... Незнам как се озова в скайп абонатите ми (не помня),но доста дълго си седеше просто за окраса в листата ми .. изобщо дори малко не сме си писали или поне аз не помня.Докато не стана някъде по това време .. началото на Август.Честитих му рождения ден и само това.10 дена след това пак се засякахме случайно по улицата и си разменихме няколко думи.Вечерта в скайпа си писахме и от тази вечер нататък започна едно непрестанно търсене.Всеки ден и всяка вечер си пишехме в скайп,говорихме си по скайп и т.н,но всичко свършваше в скайпа.През това време разбрах,че мислим доста еднакво и общо взето имаше за какво да си обсъждаме по цяла вечер. Постепенно забелязах,че започвам да се вълнувам,когато го виждам,което ме ужасяваше,защото едва ли не до преди дни или месец ми е бил супер безразличен да не кажа противен дори. Тъй като се събирахме и на едно и също място всеки ден преди да изляза знаех,че ще го видя и се получаваше тази еуфория,която разбира се пазех само за себе си,защото никога до сега не бях изпитвала такова нещо .. включително ии пеперудите в корема ми. Усетих се.. разбрах,че се влюбвам в него . Постепенно (няма да изпадам в подробности ) нещата се развиха до етапа връзка.Мислех го за НАЙ-ДОБРИЯ,НАЙ-ЧЕСТНИЯ,НАЙ-МИЛИЯ .. и т.н (: Жалко,че не беше така . В края на Септември и началото на Октомври разбрах,че той си има приятелка от 2 месеца,която лъже по същия начин както мен.Разбира се знаех кое е момичето,защото бях забелязала как ме гледа,когато ме види апък и той постоянно ми затваряше очите с думите "Тя ме занимава постоянно,аз не й обръщам внимание .. мн е тъпа" и т.н Аз разбира се му вярвах .. Защо би ме излъгал той,най-добрия?!Реших да се разправям с въпросното момиче,защото ставаше супер нагла поне в моите очи.Тя научи и ме помоли да се видим,защото имала да ми казва нещо.Чух точно това,което вътрешния глас ми подсказваше,че ще чуя - че деля приятеля ми с друга от два месеца,че два месеца той лъже и мен и нея по един и същи начин,че два месеца съм глупачка с вързани очи.1 месец след срещата ни с нея излизахме тайно зад гърба му като мислехме планове за саботаж.Както се досещате не беше лесно да изиграеш играча в собствената му игра .. особено и ако едната от двете тайно още го желае какъвто и да е.С нея си бяхме обещали да не му казваме нищо и да се правим,че няма нищо докато не измислим вариант,в който ще му изкочим и двете и той ще остане стаписан,за да видим реакцията му.Добре до тук обаче една вечер,в който той отново ми се обясняваше колко много е влюбен в мен на мене ми прикипя и му издрънках всичко.Той естествено побесня .. все пак опропастихме плана му да бъде с две още месеци наред.Сега като си спомня не мога да повярвам колко наивна съм била през тези два месеца.Въпросното момиче (втората приятелка) си мислеше,че след тази случка ще го за*еба,защото тя го скъса,но аз вече бях нагазила до кръста в калта и не го направих.Сама се усещах колко бях влюбена в него .. толкова,че да забравя за изречението "Никога няма да простя изневяра!". ;//Та продължихме си по старо му и всичко беше горе-долу окей до 20 Декември.След тази дата 1 месец незнам точно какво се случи,но не сме се потърсили.Не отричам,беше ми кофти,но след време започнах да свиквам с мисълта,че бяхме до тук . Около 20ти Януари моят човек реши да ме потърси .. С треперещи ръце си вдигнах телефона,за да чуя изречението "Ние май направихме малка пауза,а?" и отново да се върна към нещо на,което трябваше да сложа края още преди месеци.НО НЕЕЕЕЕЕ .. болния ми мозък се обади и аз забравих,че бях забравена .. Забравих за изневярата,забравих за това,че вместо да се забавлявам на Нова Година аз цяла вечер седях сама в къщи и страдах за него с надеждата да ми се обади,а той се обясняваше в любов на бившата и в същото време правеше секс с момиче,с което се беше запознал същата вечер. Както и да е.. Дай всичко отначало.От там нататъка дойде 14ти Февруари,на който той вместо да излезе с мен на дискотека примерно излезе с приятелите си и се целува с друга пред всичките ни познати в известна местна дискотека.И тоя празник го прекарах самичка.От тогава го намразих този ден и го мразя и до днес.Денят на празните работи-14ти Февруари.Спрях да вярвам на всяка негова дума.И да не беше така аз си мислех,че всичко,което излиза от устата му е лъжа,но на пук на това бях с него.Карахме се доста често,най-вече за глупости разбира се.Аз полудявах .. беше ми писнало всяка вечер да заспивам в сълзи.Всеки път,когато се скарахме или се издънеше си казвах,че не мога да понеса повече и така всеки път .. Но се оказа,че го понасях.Всички ми се чудеха .. как може да съм с някой толкова лош,такъв женкар,но аз на пук на всички,дори на пук на себе си си оставах с него,защото мислех,че има друга част от него,която не е такава,която е добра,която ме обича от все сърце.Така убих себеуважението си,станах мекушава и си затварях очите постоянно.Мислех си,че по жесток човек от него няма . Всеки ден ставах с въпроса "Обича ли ме ?".Всеки ден се питах днеска каква ще е лошата новина ..Винаги,когато се разтройвах заради него и,когато ме питаше какво има винаги отговора беше НИЩО,защото ме беше страх от реакцията му .. толкова болеше,а в същото време ме беше страх да не го изгубя.Обичах го .. повече от себе си и достатъчно,за да се загърбя,да загърбя училището,приятели си,семейството си.Да се отнасям с всички други като с боклуци само с най-големия боклук НЕ,да си го изкарвам на всички други,а на него да спестявам всичко.Никога не съм го обвинила за нищо,никога не съм му държала сметка какво прави с кой излиза,кой му звъни,къде отива.За сметка на това неговата ревност граници нямаше .Всеки ден на телефона ми се правеше обстоен преглед,бях следена от всичките му познати дали няма да ме видят с някой друг,обаждаха му се всеки път,когато ме видиха някъде независимо с кой съм.И така .. положението беше критично докато изведнъж нещо не стана с Него.Той тотално се промени.Не се карахме месеци наред ..държеше се с мен като с най-ценния човек за него.Споделяше ми абсолютно всичко както и аз на него.Върнахме си способността да говорим.Всичко,което се изпречеше на пътя ни го преодолявахме двамата.Той ми се извини за всичко .. за нещата,които е правил преди,сега.. За това какъв е,но аз естеествено одавна му бях простила всичко .. просто го обичах повече от всичко.И така бях най-щастливата.Всички ми казваха колко много ме обичал .. как си личало апък и аз го усещах.Той ми даваше сили да дишам,да бъда това,което съм.И всичко си беше чудесно.. и сега си е с тази разлика,че той е супер труден характер и всички ми се чудят как се справям с него.Напоследък обаче нещо са ни разклатени отношенията .. Той супер лесно се изнервя,супер често си сменя настроенията и мене това супер много ме измъчва.Казах му го и той естествено ми се извиняваше,каза,че бил глупак не си струвало заради него да си развалям настроението,но не мога .. Пак започнахме да се караме супер често и незнам какво да правя. Всички ми казват остави го вече той не е за теб .. Опитвам се да се държа и аз така както се държи той,но не мога .. Толкова слаба ставам пред него,че даже сама си се ядосвам. Обичам го обаче не издържам .. ако продължават така нещата незнам какво ще правя.Знам,че вероятно никой не може да ми даде съвет какво да правя обаче просто исках да споделя. Незнам колко време още ще продължава цялото това нещо,което незнам как да нарека вече,но знам,че ако го загубя ще е доста тежко. ... Спрях да вярвам в любовта . Не мисля,че я има.След като толкова пъти съм се чувствала наранена вече мисля,че е само заблуда на ума.Едва ли и някога ще повярвам,че ме обича ...
Благодаря ако някой си е направил труда да прочете цялата помия.

[producenta]

Ако загубиш Ромео по-зле ли ще си от сега?
Дали не ходи с друга?
Дали е само 1?
Как може да си с него,зарежи го седмица най-много две ще ти е кофти и ще намериш някой който си струва.
Мъже много,неподходящи също много.

пп
ако само аз те посъветвам да го оставиш металика ще засвирят чалга

[rozovsluncho]

Ако загубиш Ромео по-зле ли ще си от сега?
Дали не ходи с друга?
Дали е само 1?
Как може да си с него,зарежи го седмица най-много две ще ти е кофти и ще намериш някой който си струва.
Мъже много,неподходящи също много.

пп
ако само аз те посъветвам да го оставиш металика ще засвирят чалга

Неискам металика да засвирят чалга и заради това и аз съветвам авторката да го остави

Разбира се шегувам се за металиката,след като прочетох това,което си написала разбрах,че наистина много го обичаш явно и той,но както пише в поста по-горе мъже много,неподходящи също много.Сигурна съм че след време ще гледаш на тая история с надсмешка,ще се ядосваш,че си била така влюбена( и от части глупава) в най-неправилния човек и че си изгубила толкова време с него,но това е самата истина.

Не се измъчвай!Помисли кое те прави щастлива - това да се ядосваш с него или да получаваш любов!

[smiirnoff]

10 минути го четох , но си струваше ; )
ами единственият съвет , който ще ти дам , аз , и предполагам доста голяма част от съфорумниците е да го зарежеш
да , адски трудно e
имала съм и аз период в който съм искала всичко да отиде по дяволите , но ме спираше нещо , всъщност всичко .. просто хем го исках хем не
но наистина ще ти е по - добре да го зарежеш
първа любов е до колкото разбрах и това го прави още по - трудно , но от друга страна заслужава ли си да страдаш още да речем - колко ? , месеци , година ?
страдала си от това 1 година и 15 дена
ако го зарежеш , повярвай ми ще намалиш страданието поне на половина ..
просто това е най - доброто
ъъ , наистина , пак казвам супер трудно ще ти бъде , но по - добре така , от колкото да те съсипва с всеки изминал ден , нали ?

пийс , Успех ии просто не го мисли , забрави го , забрави всичко и продължавай напред ^^

[ThePowerOfLove]

Честно казано и аз се чудя как го търпиш. До сега толкова хора са ти казали да го зарежеш, че чак е излишно и аз да го казвам Просто помисли добре дали той е човекът за теб и дали това е любовта, която искаш. И се уважавай повече

[ifilin4ica]

Прочетох всичко и...те разбирам Знам, че не ти е лесно и че не можеш просто така да се откажеш. Той е единствен за теб, обичаш го, но той те наранява....и колкото и да не ти се иска, трябва да спреш. Просто си втълпи, че връзката ви е грешка, ограничете контактите, поговорете на тази тема и...постепенно прекратете всичко. Колкото повече чакаш, толкова повече ще се измъчваш и ще ти става все по-тежко.

[abv01]

Прочетох го
Много си тъпа

[ShtrudeL]

Прочетох го

Ех...съчувствам ти.

[PurpleDream]

ти да не си мазохистка?наранява те от толква много време и по такъв жесток начин,изобщо не му е пукало какво прави,залъгвал те е 2/3 мили изречения и ти си му прощавала...не заслужава чак толкова според мен,дори и да го обичаш...щом сега пак са ви охладнели отношенията зарежи го,няма смисъл да продължаваш да се измъчваш и догодина по това време да пишеш същата тема,като заменеш миналата година с преди 2 години...просто го зарежи,ще страдаш-не казвам че няма,може да не е седмици,може да е няколко месеца,но ще се оправиш,времето лекува...така казват...

[Sexy_boy_94]

Вълкът козината си мени но нрава не !

Не е за тебх остави го. Няма смисъл да си губиш времето с него!

[AceXe]

Прочетох го
Много си тъпа

Пич, ако някакви комплекси те глождят, преосмисли ги и тогава пак пиши тук. Спри да се правиш на проникновен дълбокомислещ психолог, копиращ Хаус, защото не те бива в това.

[freziq]

и аз го прочетох...
първата любов
наистина го обичаш, но в една връзка има 2 страни... ти даваш прекалено много от себе си, а той ти изневерява, лъже те, използва те...
не си струва!
има и по-добри от него...
не се отказвай от любовта- тя съществува.
откажи се от момчето... той не е любовта

[abv01]

Прочетох го
Много си тъпа

Пич, ако някакви комплекси те глождят, преосмисли ги и тогава пак пиши тук. Спри да се правиш на проникновен дълбокомислещ психолог, копиращ Хаус, защото не те бива в това.

Е не е ли тъпа да се занимава с тоя

[PurpleDream]

не се отказвай от любовта- тя съществува.
откажи се от момчето... той не е любовта

найсс....това ми хареса

[RaZzer]

Прочетох го... и не мога да дам съвет! Може би трябва да го оставиш, но този хубав период, през който се е променил много контрастира с поведението му през останалото време и аз лично не мога да си обясня какво бушува в главата му, затова и от съвет се въздържам!

[F_CK_all_I_need_is_U]

Прочетох го,струваше си..
Толковва добре те разбирам...Аз обаче не мисля,че трябва да го оставиш.Знам,че може би,не се понасяш,зарди това,че търпиш него,но ако се откажеш,ако затвориш сърцето си за тфа,което чувстваш,всякаш вървиш срещу себе си.
Аз съм в почти същата ситуация,но нещо в мен ми подсказва,да не се отказвам..Звучи глупаво,наситина,адски глупаво,но е по-силно от теб..
Аз никога не бих могла да се откажа от моя човек..Не,че няма други момчета,с които на пръв поглед би ми било перфектно.Но аз си искам точно него.Вярвам в него.Ако се откажа,имам чувството,че ще е все едно се предавам..нз
Просто дрънкам глупости.Разбирам те.От една страна да обичаш някой така и да страдаш зарди него,е много по-истинско от някфа лигава и хармонична връзка.
Ти си много умно и силно момиче ; ) успех

P.S. abv01 начукай си го ;дд

[anonimchetou]

Знам какво е да обичаш и да прощаваш, но всичко си има граници.. Помисли си какво теб те прави щастлива.. защото той не те прави .. според мен.. или поне аз не бих била щастлива с такова момче.. Помисли си колко добре би се чуствала ако се събуждаш с мисълта че те очаква инетересен и щастлив ден.. а не да се чудиш дали те обича или къде е сгафил пак.. Защо го причиняваш на себе си.. сама си се затворила в някакъв капан. Осъзнай се според мен тази връзка няма бъдеще.. не те познавам но мисля че заслужаваш нещо по добро.. Мисли за себе си.. Не се затормозявай с него.. Не превръщай него в твоя живот.. Отвори си очите.. Той не те заслужава сппред мен..

[abv01]

Още някой няма ли да ме напсува

[producenta]

Прочетох го
Много си тъпа

Пич, ако някакви комплекси те глождят, преосмисли ги и тогава пак пиши тук. Спри да се правиш на проникновен дълбокомислещ психолог, копиращ Хаус, защото не те бива в това.

Е не е ли тъпа да се занимава с тоя

90% от форума са тъпи значи щото почти всеки е попадал в такава ситуация даже и аз ама я пратих оная да гори в смрадливите пламъци на ада

[Assshley]

F_CK_all_I_need_is_U , не говориш глупости . Както казах продължила съм да се занимавам по простата причина,че има нещо в него,което ми подсказва,че не е такъв какъвто е на пръв поглед и ако го загубя сякаш губя нещо от себе .. сякаш предавам себе си,сякаш се отказвам от битка,която не е приключила.

БЛАГОДАРЯ на всички други за изразеното мнение .. дори и за това,че съм тъпа.Да,от една страна може би съм тъпа 1 година да се занимавам с някой,който не ме дооценява като хората,но не мисля,че не мога да разсъждавам . Все пак трудно е .. ако ме разбирате . Това не е малко време аз съм имала супер много спомени с него и не мога да щтракна с пръсти и да залича всичко въпреки,че ми се е искало доста пъти.

[mysticinside]

Съвет?Ще ти кажа нещо а ти ако поискаш се замисли върху това.Припомни си преди една година каква беше,припомни си всичко хубаво което ти се е случвало забавните моменти и всички мили мигове.И в един прекрасен момент се поевява някакъф си незнаен които си мисли че може да си играе с тебе както на него му скимне.А целувал се с друга ми бий му шута!Значи той може да ходи и да се праи на голям по дискотеките но не може да се държи като мъж пред теб?! така ли?! Сега пак си помисли колко сълзи си проляла за някакво момче което казваш че го обичаш,скъпа моя човек който те е наранявал толкова пъти не се обиква така лесно.Или може би се оказва се под твоята предишна трърда обвивка се крие толкова плахо и лесно ранимо момиче което едва ли си представяла че съществува Давай смело напред !

СЛЕД МЪЖ И АВТОБУС НЕ СЕ ТИЧА СЛЕДВАЩИЯ Е НА 5 МИНУТИ

[lipsvashh_mi]

Мъже много,неподходящи също много

Абсолютно съм съгласна Не си хаби нервите за глупости!

[0nem0retIme]

лол просто останах без думи,наистина..
Явно те обича ( поне това се вижда в последните месеци,както ти каза ) , но въпроса са настроенията му...и при мен го има този проблем с настроенията(от страна на момчето),но ако той наистина те иска,ще се опита да се промени,както се е променил последните няколко месеца...
Малко,обаче,са ми съмнителни първоначалните изневери,лъжи,как си била пренебрегвана,а в същия момент той изразява ревност,която показва или че те обича,или просто те чувства като собственост..ддз..
Но ако вече ти идва в повече и ако продължава с тези изневери и лъжи,по-добре прекрати..

[VampireGirl666]

Искаш ли някой да те обича истински или предпочиташ да тичаш след гъза на един глупак,който не знае какво иска?Ти сама знаеш,че той не те обича.Щом не вярваш в любовта,как го обичаш?Дали въпросната ти любов не е просто привързаност?Сама осъзнаваш как той те мачка и не правиш нищо.Промяната му е моментна.Той пак ще стане такъв,а ти пак ще ревеш и ще се питаш дали те обича.Не си губи времето с него.Зарежи го и мъката ти с времето ще мине,повярвай.Да,ще го помниш и когато си го спомняш ще се смееш на себе си и ще се чудиш как си го търпяла.Потърси човек,който заслужава любовта ти и който ще ти отвърне със същото.

[loverichie]

аз също не вярвам в любовта..трябва и аз да те посъветвам да го оставиш.. ще боли знам... но това е най-доброто което можеш да направиш