Незнам дали раздела е правилен, незнам защо изобщо пиша, незнам, но имам нужда да го кажа някъде.. не мога така..
Едно момче.. през последната една година направи живота ми приказка.. всичко беше уникално и се радвах на живота с пълна сила само заради него.. не ми беше гадже.. беше ми най-добър приятел и наистина човек, за който всичко давах.. за него и живота си давах.. и така.. момчето беше влюбено в мен.. виждах го, че му е гадно, че не съм с него.. и ето "дадох всичко" като тръгнах с него (наистина за мен това е много, понеже си ценя принципите).. ииии откакто тръгнах с него нещо сякаш стана.. не ми звъни, не ми дига, не ми пише.. не му пука.. звъннах му.. помолих го да излезем.. каза добре.. дойде деня и той ми каза, че има работа.. преглътнах го, но последваха още няколко дни на незвънене.. в идния.. отново стартиран от мен разговор, той ми каза, че съм му била поредната цел и ако не съм му била вързала още е щяло да бъде така, но понеже вече ме има не му трябвам.. наистина ми срина представите за последната година от моя живот.. стана ми яко.. каза ми, че само съм го товарила, като съм му споделяла.. че не му е пукало за моите проблеми.. искал е само да ме има.. а веднъж има ли ме.. вече не му трябвам..
Дааа.. определено има подход.. накара ме да се чувствам като пълен боклук. А той беше единствения, наистина единствения на тоя свят, за който бих направила това, да си преглътна сичко и да му направя кеф на него.. пълна илюзия..
ИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ ИИИ така, просто исках да споделя колко яко ми стана като разбрах, че съм обичала един измислен образ..