Защо трябваше да я събуждате?




Нищо не открих в съновника.
Приятелят ми отново ми каза че това са глупости и дори не се опита да разбере притеснението ми. Той си обяснява сънищата с елементарната теория че сънуваш онова, което ти е направило впечатление през деня. Що за глупости - не помня някога да съм се озовавала напълно сама през живота ми. И в двата смисъла.
Както и да е, реших да не му мисля, въпреки че девойката, писмото и зловещата атмосфера ме преследваха - не излизаха от главата ми. Какво ли значеха?!
Отново пропъдих мислите, оправих се набързо и с излизането от нас започнах поредния работен ден.
Докато пътувах за работа с автобуса, се случи нещо много странно. Забелязах да се качва жена, същата като тази, която видях в съня. Погледите ни се засякоха, тя само се усмихна леко, но беше по-скоро учудена че ме вижда. Докато се усетя, тя вече се беше извъртяла и слизаше от автобуса. Очевидно аз я отказах от това да пътува с точно това ППС. Хукнах след нея, вратите се затвориха в този момент. Автобусът наби спирачки. Чух шофьора да псува като каруцар, а аз се залепих на стъклата на вратата...
"ЩЕ СЛИЗАШ ЛИ ПОСЛЕДНО!?"



Сори че е дълго, ама тряя го върнем към интересна история все пак : )/дано не се надценявам/
Намесете писмото по някое време! /само не бързайте../