Доообре... Значи сега забелязвам, че наистина темата има развой, обаче това събуждане явно не само на мен не ми се нрави... изгуби се някак това, което започнахме и със самото събуждане все едно, че се върнахме към самото начало пак. Мисля, че ако има повече от един потребител, който иска редакция в написаното до сега, такава редакция може да се направи. защото все пак трябва да се съобразяваме и да се мъчим да стане нещо хубаво, заинтригуващо и интересно. А докато се постигне този ефект, са нужни доста промени.
Така... извинявам се на всички, писали след поста на Sham, но мисля, че ще е най-добре да се започне от там... И въпросната героиня на име Соня Да не се събужда

Мисля също да напиша в този пост всичко, което сме измислили до сега, за да не се чете на части от хората, които ще пишат след мен.

Беше сутрин. Слънцето отдавна бе изгряло, и макар да бях на работа аз все още спях в положение, което изглеждаше меко казано смешно. Бях смачкала на кълбо пухената си синя завивка и бях легнала върху една от меките си възглавници... Спях като дете. Винаги по корем или пък на кълбо. Спалнята ми беше огромна, но ми се струваше, че пак успявам да я заема по някакъв начин. Слънчевите лъчи лесно проникваха през дантелената завеса. Макар да спях, аз усещах топлината им. Нежното докосване на лъчите ми напомняше нещо така близко, но все пак така далеч... Изведнъж в тази така прекрасна утрин, в която исках единствено да остана на леглото си разбрах, че в живота ми няма смисъл... бях на 28, неомъжена, без сериозен приятел, с работа, която мразех от дъното на душата си, с хубав и голям апартамен, но въпреки това, ужасно самотно място за една жена. Трябваше ми промяна - Да! Но всички мои мисли изчезнаха в мига, в който телефонът ми извъня. Беше алармата... Трябваше да ставам, защото бях на работа. Облякох първото нещо,което намерих в гардероба и се запътих към офиса. Поредният скучен работен ден, в който трябваше да търпя ужасния си шеф. Да работиш като адвокат може би е възможност, на която малко хора биха устояли. Но в моя случай това си беше деветият кръг на ада.Но нещо не беше същото този път. Защо бях единственият човек на улицата? И не само, през целия път до кантората не видях жива душа... Нещо не беше наред и странно, болезнено усещане се настани в стомаха ми. Сънувам ли? Докато стоях пред вратата на кантората продължавах да се оглеждам наоколо... Какво за бога се беше случило..? Държах ключовете с които трябваше да отворя, но бях като вцепенена... не се обръщах към вратата, а продължавах да гледам все така безлюдните улици. Беше ме страх, че ако вляза в кантората, няма да има никой. Избих тези си мисли и с трепереща ръка завъртях ключа и открехнах бавно дървената врата, която водеше именно до офиса ми... стана както и предполагах, нямаше никой! Хвана ме параноята като всяка жена, но се замислих, че днес няма да има кой да ми вика на главата, а и шефа нямаше да ми прави онези негови ,,намеци'' за секс. Глупав е. Работя от много време там, а така и не разбра, че няма да му пусна, не съм такава. Дори и да бях точно с него, никога. Запътих се към бутилката с минерална вода, да си налея една чаша и без това треперех цялата. Реших, че ще е най-добре да се успокоя и да намеря логично обяснение за всичко това. В момента, това мое изречение звучеше толкова идиотски... та каква логика можеше да се намери във всичко това. Отпих жадно от чашата със студена вода, явно с надеждата, че тя ще размие всички тези объркани мисли в главата ми. Отпуснах се на удобния и мек стол, зад огромното и затрупано до горе бюро, което беше пълно с всякакви дела, с които трябваше да се заема днес, но явно съдбата ми беше отредила други планове... Загледах се в цялата неразбория, която беше на бюрото ми и нещо, което не мисля, че трябваше да е там грабна вниманието ми... Червен пощенски плик с надпис "Соня". Понечих да го взема, но инстинктивно върнах ръката си. Моето име е, започнах да разсъждавам, значи писмото е за мен, но защо пликът е червен. Кой, за Бога, би изпратил нещо сериозно в червен плик? Или точно обратното? Не се поколебах нито миг повече, грабнах пакета, огледах с поглед за ножица, не намерих, разкъсах писмото със зъби:

42.694375,23.325863
12:00.....