Не мога все още да качвам линкове, така че ето ви един стих посветен на изолаторите, кучкарниците и гадните мъчители... (Който не знае моята стихия са животните... Моята любов... Моят живот...) По - точно на животинките, които се изтезават там. Идеята ми щукна, когато откараха едно мое любимо кученце в изолатора в с. Каменар (аз съм от Варна и Варненския Изолатор е в с. Каменар). По - късно май върнаха животинчето ли какво стана... Ето стихчето, да не ви занимавам повече:
Изолатор...
Стоя тук, незнайно как със другите,
стоя тук и се мъча без услугите...
Без услугите на нашите хора,
без услугите на всички от горе...
Стоя неподвижен и гладен
и немога и аз да повярвам
как в изолатор съм аз...
И висчко изчезна от раз!
Не знам докога ще съм жив...
Моля се за осиновяване,
ама заради това оскъпяване...
Никой няма да вземе мен,
а породистите, изхвърлените ми другари,
а аз ще продължавам да стоя в плен,
докато не дойдат онези кучкари...
Да ме вземат, да ме отведат...
В стаята, където себеподобните ми мрат,
там където и аз ще замина,
не при стопанин а на горния свят...
А дано преди този ден,
да дойдат същите те, а аз да отида,
при любовта и човешката грижа...
Да бъда, да бъда осиновен!
и на мен нещо не ми въздейства правилно... разсмя ме за момент... начина, по който е написано и думите... не знам, не успя да ме натъжиш за кученцата
Колкот до линковете, аз на 2рия ден след регистрацията успях да кача, така че
You're broken, so am I
I'm better off alone
No one to turn to and nothing to call my own
Outspoken, so am I
Explosive words that your world wouldn't understand
Turn away again