Помен

[ScionOfStorm]

Помен

Кръстове
извисили се пред мен
боже, цяла каменна гора.
Около тях –
частици от вкаменения ден
вълни от сивееща слана.

Сядам с тих стон
раменете падат
о, раменете се тресат
очите дера, дращя безсилно
пресъздавам за последно звукът.
А около мен вали
както никога, никога преди.

От клоните на живота
аз ще откъсна един.
Дърводелец прероден
ала не Божи, не Божи син
фигура ще извая една
и ще я оставя до гроба –
сред ярките завещани цветя
паметник малък на черна земя.

Аз, братко, не мога да пиша
мога само кръста да нося
обрисуван с твоя лик и мечти.
Аз, братко, чувам, чувам как
мъглата нощна страхливо издиша
за да пусне при кръста ти мрак.

И нека мрак да е, но не и забрава
всечен в кръвта, всечен в плътта
ще те срещна на самия Край.
Аз знам, брате, там шири се
за всинца една безгранна морава
тя, брате, тя ще бъде нашия Рай.

Ego mos memor vos, frater.

На В.

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

Вече растеш ;] Харесва ми ... различно от преди, нали ?

[ScionOfStorm]

за мен не е особено...освен повода. но пък моите ориентири често са...странни.

тъй че може да си прав.