И аз съм се чувствала така понякога. Даже и в момента се чудя къде са свестните и истинските хора и как може останалите да имат истински приятели, а аз или не ги намирам, или си заблуждавам, че са такива, а после се разочаровам... За момчетата е същото - когато си претърпял някакво разочарование или дълго време си бил самотен, ти се струва, че никога няма да си щастлив и че свестни няма. Но не е така. Просто не мисли постоянно за това. Тия неща се случват, когато най-малко ги очакваш. Ще видиш, че ще срещнещ точното момче, когато му дойде времето.

И не бъди толкова строга към хората. Всички си имаме предимства и недостатъци, но това ни отличава един от друг и ни прави уникални по себе си. Ако един човек е точно такъв, какъвто го искаш дали ще ти е толкова интересен ? Едва ли - ще ти бъде предсказуем и скучен. Просто проумей, че сме си такива - не сме перфектни