Левият крак се спъва у десен
непозната за него е мъртвата песен
желязна окова сякаш в плътта му се врязва
с кръвта не рисува , а просто размазва.

Куцо, босо, сакато
с грозни, изкривени четри
всяко се гърчи и влачи докато
се блъсне рогато с едно прежелано преди


Устна прегъната с посока пръстта
сянка настоятелно крещяща "Сега!"
Марш пречистил със огън всичката мъст
Саблен замах, две в едно с черната пръст
и само едно простосмъртно "Кога?"