За споделянето...

[ShtrudeL]

Няма да питам с кой споделяте най-много или дали изобщо споделяте с някой личните си проблеми...Въпроса е за след споделянето... Оо
Защо когато ти е тъжно *ех депресарска вечер* всеки ти се качва на главата с думите "сподели,за да ти олекне".......Как може да ти олекне като дори и да споделиш с някой,проблема пак си остава твой и дори и да споделиш след това пак ще се тормозиш за същото... Оо Вие като споделяте с приятели/близки олеква ли ви бе хора...? Оо Не разбирам...
Аз например мога да споделя нещото само с човека заради който ми е кофти... Оо

П.П Извинявам се за глупавите теми,ако ви се виждат такива. Оо

[Sh@d0w]

Споделям с едно прекрасно момиче,с което се запознахме наскоро във форума.И не мисля че си права,като споделиш може и да не ти олекне,но от съвета който получиш може

[ShtrudeL]

Споделям с едно прекрасно момиче,с което се запознахме наскоро във форума.И не мисля че си права,като споделиш може и да не ти олекне,но от съвета който получиш може

Може би. Аз май не съм имала това щастие. Оо Никакви съвети не помагат..

[13thwednesday]

Не бива да се отчайваш! Сподели не се притеснявай, дори да е някой от форума..Най-малкото,което ще получиш е съвет.. Неслучайно хората са казали "Споделена мъка е половин мъка".. Всичко ще се оправи

[BlueFace]

Имам 2 много добри приятелки с които споделям Много ми помага наиситна

[Sh@d0w]

Споделям с едно прекрасно момиче,с което се запознахме наскоро във форума.И не мисля че си права,като споделиш може и да не ти олекне,но от съвета който получиш може

Може би. Аз май не съм имала това щастие. Оо Никакви съвети не помагат..

Като ти чета всичките постове са изпълнени с болка...Ако правилно разбирам и е заради момче мога да ти кажа че не си заслужава да се тормозиш толкова за него,щом вместо да си щастлива те кара да се депресираш.

Ще намериш друг.Незнаеш кога щастието ти пак ще ти се усмихне...с мен стана същото,съвсем неочаквано и ето ме сега пиша този пост.Това момиче ме вдъхновява,даде ми отново някаква цел в живота

[ShtrudeL]

Споделям с едно прекрасно момиче,с което се запознахме наскоро във форума.И не мисля че си права,като споделиш може и да не ти олекне,но от съвета който получиш може

Може би. Аз май не съм имала това щастие. Оо Никакви съвети не помагат..

Като ти чета всичките постове са изпълнени с болка...Ако правилно разбирам и е заради момче мога да ти кажа че не си заслужава да се тормозиш толкова за него,щом вместо да си щастлива те кара да се депресираш.

Ще намериш друг.Незнаеш кога щастието ти пак ще ти се усмихне...с мен стана същото,съвсем неочаквано и ето ме сего пиша този пост.Това момиче ме вдъхновява,даде ми отново някаква цел в живота

Е всичките...не. ;р
И...абе мои си глупави мисли. Аз съм си виновна. Оо Все тая...не ми се говори за тва тук.

[Ballbreaker]

Споделям с приятели, и особено приятелки.

И се чувствам самотно сега, само да споделя...

[freziq]

Защо когато ти е тъжно *ех депресарска вечер* всеки ти се качва на главата с думите "сподели,за да ти олекне".......Как може да ти олекне като дори и да споделиш с някой,проблема пак си остава твой и дори и да споделиш след това пак ще се тормозиш за същото... Оо Вие като споделяте с приятели/близки олеква ли ви бе хора...? Оо Не разбирам...
Аз например мога да споделя нещото само с човека заради който ми е кофти... Оо

П.П Извинявам се за глупавите теми,ако ви се виждат такива. Оо

и аз в момента съм точно така..
обаче... човека, на който споделям не съм го чувала 1 месец...
дори да го чуя няма да почвам да му се оплаквам, а ще му кажа хубави неща...
иии това някой да ти каже ''сподели, ще се почувстваш по-добре'' понякога е повече от достатъчно...
в момента дори няма кой да ми каже тези думи...

понякога обаче предпочитам да скрия всичко в себе си... изяжда ме отвътре, тръпна, когато съм с виновника на проблемите, но си трая...
обаче, когато няколко неща ти дойдат на главата става лошо...

[ShtrudeL]

Да ама...вече не издържам. Оо А и да искам да споделя не мога.
Страх ме е. Оо Щото ако споделя ще кажа пред себе си неща,които не искам да казвам...лъжа толкова много и себе си,че ако това което мисля излезе от устата ми ще психясам още повече. оО

[freziq]

отново ще излъжеш или ?
по-добре лъжи другите, но не залъгвай себе си...
това е кофти тръпка

[w0lf]

такова хубаво момиче не трябва да се депресира защото когато не е усмихната красотата и се губи

[BePoHuKa]

Когато споделям ми олеква адски много. Вярно, проблема ми не е решен, но поне имам упора. Рамо на което да поплача както се казва.

[13thwednesday]

Да ама...вече не издържам. Оо А и да искам да споделя не мога.
Страх ме е. Оо Щото ако споделя ще кажа пред себе си неща,които не искам да казвам...лъжа толкова много и себе си,че ако това което мисля излезе от устата ми ще психясам още повече. оО

сподели с някого!
играй на ези/тура.. ако се падне ези сподели..

П.п един съвет..
Нещо се забих пред пц-то тази вечер в този форум и от час чета новоизлюпените коментари на ВерОникА (не помня как бяха големите и малките), ако тя няма нищо против сподели с нея !

[ShtrudeL]

Нищо лично,но..не мерси...

[BePoHuKa]

Да ама...вече не издържам. Оо А и да искам да споделя не мога.
Страх ме е. Оо Щото ако споделя ще кажа пред себе си неща,които не искам да казвам...лъжа толкова много и себе си,че ако това което мисля излезе от устата ми ще психясам още повече. оО

сподели с някого!
играй на ези/тура.. ако се падне ези сподели..

П.п един съвет..
Нещо се забих пред пц-то тази вечер в този форум и от час чета новоизлюпените коментари на ВерОникА (не помня как бяха големите и малките), ако тя няма нищо против сподели с нея !

Нямам нищо против.. но тя явно не иска. Пък и все пак не ме познава-нормално е.


Когато задържаш всичко в себе си, се чувстваш някак сама. Сякаш сама трябва да се справиш с проблема, а когато споделиш - сякаш някой се бори редом с теб за решаването на дадения проблем.

[ShtrudeL]

Хората не се интересуват от проблемите ти по дяволите. Оо А и не обичам да мрънкам и да досаждам на някой за глупости.

И...тва не е много за тук,но става...

Разказвачът: Когато хората си мислят, че умираш, те наистина те слушат вместо просто...
Марла: ...вместо просто да чакат да свършиш за да говорят те? — Разказвачът и Марла Сингър

[mitternacht]

Добър аналог на споделянето е просто да пишеш произведения.Който си го може де.Отнема от мъката или напрежението.

[Ballbreaker]

И музика да слушаш също!

За това да живее френския природозащитен дет метъл и ска пънка от Лос Анджелис!

[ShtrudeL]

мда...веднъж пробвах,но беше странно.
Ест неуспешно и банално...

Ако имах едно желаните, бих избрала да съм птичка,
шшш, сърчицето на птичката е чупливо,
плахо, искрено и красиво,
способно да обича, страда и тупти,
да изразява с думи своите сълзи...
ако бях птичка, дали пак щеше да боли?

което ме подсеща за...


“Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва...Защото най-хубавото се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата.

“Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата. “

[sh3_1s_7h3_0n3]

Споделям с най-добрия ми приятел след като сме се понабили малко или сме се скарали. Естествено преди това го предупреждавам, че не съм в цветущо настроение, и т.к. той ме познава достатъчно добре... първо се бием, а след това пием и говорим. Олеква ми.

[JekoV]

Няма да питам с кой споделяте най-много или дали изобщо споделяте с някой личните си проблеми...Въпроса е за след споделянето... Оо
Защо когато ти е тъжно *ех депресарска вечер* всеки ти се качва на главата с думите "сподели,за да ти олекне".......Как може да ти олекне като дори и да споделиш с някой,проблема пак си остава твой и дори и да споделиш след това пак ще се тормозиш за същото... Оо Вие като споделяте с приятели/близки олеква ли ви бе хора...? Оо Не разбирам...
Аз например мога да споделя нещото само с човека заради който ми е кофти... Оо

П.П Извинявам се за глупавите теми,ако ви се виждат такива. Оо

Хм при мен пък има друго почти не споделям с никой проблеми а само весели неща защото като има проблем като го споделям само го драматизирам поне аз нз при вас как е ама примеерно ,ако знам че ще ме иключат от училище като го споделям проблема става по-голям защото мисля повече за него първо второ човек като премисля няколко пъти един и същ нерешим проблем или труден за решаване,му се струва огромен за това колкото повече пъти го споделиш толко повече мислиш за него и съответно ти се струва по голям просто се съсредоточавам не да търся от къде е дошъл как е дошъл проблема а започвам да търся решение просто нямам избор.Имам една такава мисел "Колко повече падаме не зависи толкова от това което ни се се случва колкото от това до каква степен го драматизираме"

[Tokra]

Хм, може би ще ти олекне като споделиш проблема си на човека, който го касае пряко, човекът, заради когото е този проблем.

[smileforyou12]

Еми да споделям с приятелките ми.

[buntar90]

най-личните неща не ги споделям с никого
може би не искам да се откривам пред хората, може би не винаги мисля че приятелите ми ще ме разберат