Въглен ти жежиш,
въглен ти скърбиш!
Имаш само пепелта!
Сива и самотна,
във вечна самота.

Въглен ти гориш,
изчезваш минута след минута!
Под теб остава пепелта,
все така свита в самота.

Ето духна вятър,
пепелта се дигна и замина!
А, вятърът не ще те вземе,
ти тежиш на неговото бреме!
Ти остана сам,
във вечна самота,
да лежиш и жежиш...