Здравейте. По принцип не съм човек, който се оплаква постоянно от каквото да е и по какъвто да е повод, но напоследък доста ми дотежа и реших най накрая да се регна и да напиша за моя.. оф да речем "проблем" по възможно най-краткия начин... Значи на 22 години съм и... оф ще го напиша.. и детсвен съм и досега не съм имал каквато и да е била връзка. И напоследак често ставах под прицел на подигравки от близки и познати поради този повод и за жалост прекрачваха всякакви граници и на мен все ми ставаше кофти и неприятно. Сега като се стопли времето все се събираме приятели, а те следователно с техните половинки и аз все оставам някакси изолиран, а когато останем насаме все разправят какъв секс примерно са правели, къде се излизали, как са изкарали. Аз нищо лично нямам против това, но се чуствам някакси като нищожество, жалък, изостанал в живота, смотаняк, загубеняк и т.н и т.н....
Сега напоследък ми е едно депресирано иммено заради това... някои ме утешават с това, че живота е пред мене... то какъв живот, като вече половината ми е свършил в безмислие... И сега се чуствам отвратително, самотен.... даже вече си изгубих желанието да живея изобщо, изгубих смисъл вече.. пък да не говоря, че вече са ми минали мисли за самоубийство....