Ехо,някъде се забихме в клишетата.
ДА,знам,че помлих за примери,и може би е моя грешката,но смятах,че това с майката и приятелката ще наведе повече на мисълта за нещо в поведението,не във външния ми вид.
Да,не съм перфектна,но се старая да изглеждам добре и заради себе си,и заради другите.
Да,хубаво принца на бял кон.Нормално е да го търся,дори подсъзнателно.Но става дума да намеря момче,което да е заинтересовано от мен не като тази,която му оправя кашите.И се чудех къде мога да греша в отношенията си към тях.
Нямам предвид,че съм мекошав човек и ме търсят,за да им оправям кашите.Просто с течение на времето(когато видя,че нещата няма да се променят или вече не ми пука) вземам задачата да оправям нечий живот присърце.В началото е само помагане за това или онова.

Надявам се,че така изкарах темата от едно клише.Чакам следващото.Наясно съм,че и аз съм част от клише,но не е най-близкото до ума,за да е по-интересно