Ами с най-добрата ми пирятелка се познаваме някъде от 3 години. Но толкова много промени ...

Отначало ,когато се запознахме не бяхме чак толкова близки - карахме се за щяло и нещяло. Впоследствие станахме много близки,всичко си споделяме. Дотук добре,докато ...
В близките 5-6 месеца забелязвам някаква промяна в нея. Постоянно се сърди за най-малкото нещо и веднага ще дам пример. [ Питам я какво й е ,защото я усещам,че нещо и има ... Тя казва нищо,но аз знам,че не е така и отново повтарям въпроса. Тогава тя започва да ми вика,постоянно думите са и придружени с "Оф" ... говори ми на УЕ ... "А уе остави ме бе ..." ]
Когато се скараме за нещо винаги ми казва "Върви си при твойте приятелки,остави ме" ... И на мен ми става много кофти и излизам от скайп (ако се караме по него) и после следват съобщения от сорта на "Виждам колко знача за теб.Можеше да останеш в скайп поне да се разберем,ама като не ти пука какво да направя" ... И така 3-4 съобщения и най-накрая решавам да вляза. Пиша й "казвай" и тя най-сърдито ми отговаря "Офффф ми нищо" . Това вече ме изнервя и отново повтарям с най-добро намерение да казва каквото има. Но тя повтаря същото.
Като се скараме ОТНОВО за нещо и ако е виновна тя (е не винаги разбира се,казвам в случая) не си признава и започва да ме обвинява ,че винаги изкарвам нея виновна ,а аз "никога не съм била виновна"...
Някой път като й споделя нещо,отговорът й е "ОК"

Писна ми вече. А я чувствам много близка и ... не искам да я загубя.
В мен ли е вината? Много ми е гадно.
И моля без тъпи коментари!