- Форум
- По малко от всичко
- Пълнолетник
- Любовкикът/любовницата
И аз съм имала намерения към друг. Почувствах се като изневерила, защото просто ме привличаше. Реших да не обременявам половинката с терзанията си и реших да не гоня дивото. Не сбърках. Но дълго време след това ми тежа, че съм била привлечена от друг, въпреки че дори не съм го докоснала. Въпрос на светоусещане си е. Аз се чувствах дълго време измамница, защото съм харесала друг. Той пък бил целувал друга на някакъв купон. Призна ми. Каза, че не искал, а го нападнали, че не я харесва и прочие. След тази случка не ходи на купони без мен , а ако отиде все ми стои страха, че може някоя друга да го "нападне". В случая не знам кой е по-изневерил. Дали той заради 2 минутна целувка или аз заради множеството дни мисли и за друг.
Иначе аз не знам дали искам или не искам да науча. Би ме заболяло, ако ме е лъгал, би ме заболяло и от изневярата. Все ще е гадно. Надявам се да не ме боли по този начин. Аз също не искам да го нараня и не бих му изневерила. От години и в мислите си не съм му изневерявала.
Хм, аз пък си имам и страничните привличания, но това си е просто от полигамната ми природа, не че не го обичам.
Ако приятелят ми ще ми изневерява, поне да го прави по начин, по който да не разбера. Никой не го е карал да си събува гащите, ако се чувства виновен - ОК, но да не обременява и мен с кофти чувства.
"... И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!"
~
When I see you, you make me lose all control
Like a fire, burning deep in my soul!
Raybeez, аз за това казах, че съм се чувствала зле, само защото мисля и за друг, без дори да предприема някакво действие спрямо него.
Но увлечението просто се случва - не можеш да го предвидиш, да си забраниш някой да ти харесва или да си наложиш да не мислиш за него. Това, което можем да контролираме са действията. За това не мога да си дам вярна преценка, кое е по-зле - да изпитваш нещо, неподвластно на разума ти, но да не си позволиш нещата да минат някаква граница или да направиш нещо (което е можело да избегнеш), без емоция, но наранявайки друг. Защото аз бях съсипана след тази случка, а той дори и не разбра, че съм била увлечена по друг.
Лично на мен и в двете ситуации би ми било изключително тежко. И двете неща на този етап за мен са непростими. Тогава простих, защото 2-те събития съвпаднаха във времето и се чувствах гузна и виновна. Сега не бих простила изневярата под каквато и да е форма.
Именно. Понякога изневярата е индикатор,показващ края на връзката . Но може и да е моментна неразумна постъпка, под влиянието на алкохол или силни емоции. Може да простиш , може и да не простиш. Може да ти простят , но може и да те пратят по дяволите.Първоначално написано от Raybeez
Приемам изневярата,когато е предварително регламентирана в отношенията между партньорите.(когато нямат сериозна връзка)
Но когато човек е влюбен, няма нужда от нея ...
http://save-darina.org/
ПРОДАВАМ бижута по 2лв !!! -> http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=362666
Raybeez, аз в целувките влагам много повече чувство, от колкото в секса. В този ред на мисли съм абсолютно съгласна с теб.
Знаете ли, когато започнах връзката си със приятеля ми смятах, че не бих простила изневяра, случи ли се - край. Сега, след почти 3 години, прекарани с него, мнението ми май вече не е толкова крайно. Първо, че дори да ми изневери, не бих захвърлила всичко, градено до сега, заради инцидентен секс. Доверието ми, обаче, ще трябва да си го спечели отново. Бих останала и разочарована, че хем изневерява, хем явно и не умее да се прикрива така, че да не разбера и да не остана аз потърпевша от неговите грешки.
За съжаление разбрах, че има много по-страшни неща, които могат да се случат в една връзка, от една изневяра...
"... И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!"
~
When I see you, you make me lose all control
Like a fire, burning deep in my soul!
Кое за теб е по-страшно от счупеното доверие?
Аз мога да твърдя, че моето мнение също се промени, но в обратната насока. В началото не бях сигурна като цяло в себе си, в него, в нас. Бях по-склонна да простя...или просто нямаше да ме заболи толкова. Сега е просто абсурд. Не заради секса, не заради целувката или нещо от този сорт, а защото сме си станали много близки, органически свързани и просто не мога да приема, че той не чувства същото единение и че за него едночасовото удоволствие е по-важно от нашата връзка. Не като отношения, а като изживяване. Да не говорим, че си познавам човека, и знам че изневери ли СЕГА, то ще е защото не ме харесва, не ме обича, не ме иска. Той също е много краен в мнението си по въпроса и за него изневярата би значела край. Аз съм се опитвала да му кажа, че има изневяра и изневяра, обстоятелства и други такива. Не - била съм с друг, нямам работа при него. Насади ми тази своя крайност и сега му отвръщам със същата монета - няма право на грешен ход в това отношение. Не знам, за мен да си вярваме, да сме честни 1 спрямо друг, да сме откровени когато не се искаме или има проблеми, са най-важното, което съградихме с цената на много усилия. Аз не бих го разрушила и за най-хубавия секс на света. Вярвам, че той ме обича и уважава достатъчно, за да не ми причини това. По-ценно от доверието, уважението и обичта в 1 връзка за мен няма. А изневярата показва, че поне 1 от тези неща куца. А в такъв случай по-добре да нямаме връзка. Говорила съм му - ако не си сигурен, че може да си само с мен още 30-40 години, ако смяташ, че си изпуснал нещо в сексуално отношение, ако това след 5 години ще те гложди, по-добре си върви сега, а не когато нещата станат много сериозни.
Чисто психологически не бих преживяла фактът, че друга го е докосвала, целувала, че той за миг е предпочел друга...дори и само физически.
За мен просто сексът без чувства си е нещо нормално и ако го направи няма да сметна, че не ме обича, но определено ще се замисля къде е проблемът, че да се стигне до там.
А кое за мен е по-страшно... ако искаш бих могла да ти разкажа на ЛС...
"... И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!"
~
When I see you, you make me lose all control
Like a fire, burning deep in my soul!
Когато започнат да те възприемат за даденост, когато тръпката изчезне, когато проблемите станат повече, когато ти показват незаинтересованост, може да показваш жажда за внимание по този начин... много фактори има, но не е задължително да се стига до любовници. в крайна сметка ако нещо не върви не може ли просто да седнете и да поговорите, да опитате да се промените, или да сложите край дори ако няма друг начин ? вярно че има адреналин в това да лъжеш и да се опитваш да не те хванат, но лично за мен е самоунижение и не бих стигнала до там
Търсенето на любовник/любовница се появява когато мине първата фаза на любовта-на лудото влюбване-когато тръпнеш преди срещи,вълбуваш се като видиш любимия човек,когато това нещо отмине и любовта към партньора ти стане братска-тогава ти го обичаш,свикнал си с него,но няма никаква тръпка,всеки ден ти е един и същ-работа или училище,среща с любимия човек и вкъщи
Аз уча в медицински университет и от познанията ми,ще ви кажа че медиатора,който ни доставя удоволстие се нарича допамин,той се отделя в големи количества когато сме лудо влюбени,в началото на връзката,кара те да се чувстваш прекрасно,след време обаче(нак-често година-две),той престава да се отделя,това значи че я няма страстта,а всъюност каквото и да правиме ние-го правиме с цел да извлечем допамин за да ни стане хубаво-когато правиш нещо необичайно,различно от стандартното-тогава той се отделя в по-големи количества-представете си например,всеки ден едно и също...и в един ден изненадващо решавате да отидете някъде на митинг да речем,на концерт,ще се почувствате по-добре.
Това същото вечествто кара и зависимите към наркотици да ги употребяват,защото им извлича допамин директно,а в нормалния живот-този хормон се отделя когато го заслужиш-при добре свършена работа,при секс,и т н
Така че причината за намирането на любовници е,че след време няма вече допамин,няма ли допамин-това означава скука-има ли допамин има удоволствие.Това е