Трудно го преживях.
За отмъщение не съм мислила никога, не бих и помислила.
За да го забравя ми беше нужна 1 година и 3 месеца. През цялото това време (след раздялата) не спрях да го обичам и да се надявам, че може отново да се съберем... Но нали знаеш, че идва момент, в който на човек му писва да не знаят, че го има и да се подиграват с чувствата му и тогава просто си казва "СТИГА!" Неочаквано, дори и за мен самата, дойде такъв момент - изведнъж спря да ми пука, спрях да го искам, спрях да го обичам... През цялата тая година какво ли не правих и по какъв ли начин не се опитвах да се преборя с чувствата си, но напразно - нищо не помагаше. Накрая се оставих на времето - то ме излекува