Как го приехте, когато вече бяхте скочили с 2та крака?
Как приехте раздялата, когато истински сте обичали?
Мислехте ли за отмъщение, мислехте ли какво ще правите без този човек от тук нататък...? Колко време ви трябваше да го превъзмогнете, как го забравихте?
Всяка подробност би била от полза...
Свободни сте да не си мислите, че съм някакъв сълзлив комплексар и прочие...На всеки се случва да му дойде като гръм от ясно небе