Ами приех я спокойно. Момичето я поиска и трябваше аз да я успокоявам, защото се чувстваше ужасно.

Не съм мислел за отмъщение, беше ми странно наистина странно с какво ще запълня празнината, която се оформи. Не съм изпадал в депресии, не съм мисли глупости, отмъщения и подобни. Запазихме си страхотни отношения, дории помагам в избора на гадже, аккто и тя на мен :Р

Превъзмогнах го за около седмица, бяхме две години и половина заедно.

Наистина не е толквоа сложно. Да обичах я страшно много, и точно заради това смятам че е нещо нормално да си останете с добри отношения. Не мсиля че тази голяма любов ще пречи а напротив.

Честно казано, аз раздялата я очаквах от няколко дена. Просто така се стекоха обстоятелствата.

Учудих се че толкова добре и спокойно я приемам, както и се учудих че изобщо успях да и помогна и тя да я превъзмогне бързо.

И така

Питай ако нещо специално те интересува. Определено аз съм твоя човек