Ами когато "скъсахме" т.е. когато разбрах,че сме разделени окончателно,а не за определено време,както ни се беше случвало няколко пъти до тогава ... не исках да приема истината.Още на другия ден го потърсих в училище,но той ми каза,че не можел да говори сега.Исках след училище - отказа ми,но аз бях нахална и отидох до тях.Доста му се молих,ревах,обещавах и т.н.Освен 2 целувки и да ме гушне,друго не получих.Каза,че всичко е свършило.И 1 седмица не спах изобщо,не ядях или ако ям след 5 минути връщах всичко обратно,бях на хапчета,на училище отказвах да ходя.Едва ли не живота беше свършил за мен.Но след тази седмица разбрах,че той има нова приятелка и обратно на очакванията ми .... това ми даде сили да продължа напред.Започнах малко по малко да се вдигам и да се оправям.Започнах да излизам,да се глася,да общувам с много хора,да се усмихвам и да се смея ... Това той забеляза (защото и на училище почнах да ходя,а той е в моето учлище) и изглежда се чатна ... и така карах пак 1 седмица и той ме потърси отново .... и сега пак сме си заедно и всичко е ок.

П.П. Май доста се увлякох,ама ...