Как го приехте, когато вече бяхте скочили с 2та крака?

[sulley]

Малко разбъркано ще ти отговоря на въпросите.

Не,не мислех за отмъщение,просто известно време не исках да го виждам,за да мога на спокойствие да смеля всичко,което се случи.
Той беше този,който поиска раздялата.
Чувствах се странно в началото.След това,колкото повече време минаваше,толкова повече се задълбочаваше неприятното чувство за празнота.Трябваха ми 6 месеца,за да си го избия от главата по този начин.

[vampirekiss]

Той се промени.Мирно и тихо си се разделихме.И това е най-доброто решение,дори и в момента.И да още си го обичам,още искам да започнем наново.Втори месец не мога да си стъпя на краката,но не се оплаквам.имаше фаза на омраза.После осъзнах,че това е един вид за самоуспокоение.Мина ми през акъла и да го спечеля отново (вратичката не е затворена,има шанс),но не мога така.Лягам и ставам с мисълта за това,което изгубих.Най-откаченото е,че се правя на непукис,а на улицата като го видя пак се разтрепервам като първата глупачка.На моменти ми идва да му направя живота ад под мотото ''аз съм зле,но той ще е сто пъти по-зле''.Но защо?И това ще мине.Може след седмици да чета този пост и да се заливам от смях.Да всичко тъпо звучи,но в момента пет пари за нищо не давам.

[sweet4esf]

разделихме се преди 3 дни макар че и до преди 1ч когато писахме за последно той искаше да се съберем .. но немога вече 1год и нещо самоунижение преструвки

просто се промени всичко когато ме скъса 1вия път сериозния и бяхме месец и нещо разделени .. да може да не е кой знае какво но самото късане ме нарани така както никога до сега и за жалост беше с псувни омраза и т.н.

е сега след като разбрахме и двамата че в мен вече не е същото и че неможах и немога до простя онзи ден няма смисъл да продължаваме .. той страда а аз двойно

та нз как ще бъде за напред но все пак живота продължава и всичко се лекува с времето но явно на мен ще ми трябва достаааа време

[kypo]

сега ще ти кажа как го приех аз :
много зле!
един месец умирах за нея и бях като труп. втория месец и се обадих - нищо ново, стана м иоще по зле след отчаяните опити да си я върна и студа от нейна страна. третия месец почнах работа. след още 3 месеца работя вече на 2 места и нямам време да мисля за нея. преди месец намерих друга, продавам си колата в която всичко ми напомня на нея и си купих друга. след вече 8 месеца и повече, преди няколк одни разбрах причината защо се разделихме (или по-скоро защо ме заряза), а именно върнала се е при бившия си. голямо облекчение, защото е голям бастун. след 8 месеца и 8 дена без нея и казах само че е един предател и е мъртва за мен.
така го приех, първо трудно, а сега м ие все тая, защото ме чакат само хубави неща занапред, а някой друг след време ще си троши главата
иначе похвално е че си го приел нормално, аз не можах, защото наистина обичах ужасно много този човек! но вече не знам обичам ли го още или не, само времето ще покаже...

[Moonchild]

Ми не съм я преживяла след цял 1 месец,липсва ми и искам да е като преди,да ме кара да се усмихвам,да е мил,да съм щастлива.Разбрах,че се е зябивал с някви,но пак съм готова да съм с наго,може би живея в измислен свят и не искам да повярвам,че е било край,а дори не знам обичам ли го

[evi_vd]

проблема на всички времена.. ако "нашия човек" не ни обръща внимание.. Аз мисля,че първо: в крайна сметка има и други неща, за който да се живее. По-точно-трябва да намериш смисъл да продължиш, да се бориш, без да посягаш към алкохол,цигари,наркотици или вените си, защото това е най-лесно-трябва да докажеш,че си силен . За мен един човек е стойностен, когато е застанал срещу проблемите си и дори вътрешно да е разяден и разрушен да намери сили да продължи напред и да си оправи живота по начин, по който да му харесва и в същото време да не вреди на другите . Сега др е въпроса, ако съдбата ти е отнела мн от нещата, за които си струва да живееш, но в крайна сметка живота е изобилие и винаги има какво още да се губи или печели от него
второ: не трябва да се търси отмъщение, ако обичаш някого ти трябва да гледаш той да се чувства щастлив .. отмъщение от любов ->няма такова нещо-по-скоро избиване на комплекси
трето: като обобщение ще кажа, че в живота няма само любов, сълзи, гаджета, изневери и тн .. има мн повече.. така че дори и да те зареже гаджето(тази свята и тъй желана титла от всеки) трябва да продължиш с усмивка напред.. Вярно е, че е мн по-хубаво да имаш човек до себе си, но като ни е зарязал или не ни е обърнал внимание-хайде вс да ревем, да си бием главите в стените и да му/й направим живота черен след като излезем от ДЕПРЕСИЯТА.. айде няма нужда..

[raia338]

аз исках да се разделиме,но не трябваше да го правя..може би малко с времето щяха да се оправят нещата ,а аз много избързах в обвиненията

[Bombshell]

Абе историята е дълга..Скъсах го заради една женска..изревнувах и го напуснах..И мислех да си отмъстя на нея..каквото и да си говорим бях на ръба на нервна криза...

Проблемът е, че ТИ не си имала сила да продължиш връзката..
Замисли се много сериозно и ще се сетиш, че е АМА ТОЧНО ТАКА!

[purple__love]

Как приехте раздялата, когато истински сте обичали?
Мислехте ли за отмъщение, мислехте ли какво ще правите без този човек от тук нататък...? Колко време ви трябваше да го превъзмогнете, как го забравихте?
Всяка подробност би била от полза...
Свободни сте да не си мислите, че съм някакъв сълзлив комплексар и прочие...На всеки се случва да му дойде като гръм от ясно небе

Ужасно тежко приех и двете раздели с най-важните хора в живота ми до сега... Но започнах да се съвземам след месеци... Помогнаха ми приятелите ми и сегашният ми приятел... Той ми върна усмивката... Мислила съм за отмъщение, но никога на сериозно... Последната ми раздяла една година ми трябваше за да се съвзема напълно... Не съм забравяла никого... Просто игнорирам човека... събирам всички вещи от него и никога не ги поглеждам повече... трия снимки, писма и хронология от компа, но запазвам всичко на диск... Просто гледам на този човек като на някой, който не заслужава да има никакво място в ума и съзнанието ми, защото ме е наранил... Уважавайте себе си! Това е най-доброто лекарство!

[ImmortalForever]

Абе историята е дълга..Скъсах го заради една женска..изревнувах и го напуснах..И мислех да си отмъстя на нея..каквото и да си говорим бях на ръба на нервна криза...

Проблемът е, че ТИ не си имала сила да продължиш връзката..
Замисли се много сериозно и ще се сетиш, че е АМА ТОЧНО ТАКА!

На мене силите ми свършиха още на първия месец..Ама си викахме и двамата: 'Айде да се опитаме..Още веднъж и пак и пак и пак.. и въобще по едно време се чувстваш толкова изтощен, че не знаеш къде си..така че може и да си прав..

[TooLittelTooLate]

Честно казано в момента, в който ми съобщи, че отново късаме, поради най-тъпата причина, го приех много спокойно и с усмивка. Но после, когато осъзнах, че този път няма да е за седмица или месец, ами ще е окончателно късане, ми стана доста криво. Защото започнах да осъзнавам, че него вече го няма и няма да го има повече до мен. Няма да ме прегръща, целува и обича както досега. Все още го преживявам, но се чувствам все по-добре с всеки изминал ден. За разлика от приятелките ми, които като ги напуснат и се депресират, аз се стегнах и не позволих на хората да разберат как всъщност се чувствам. За всички бях усмихната и щастлива, че го няма.

[DevilWish]

Ммм чакай да си помисля за таква раздяла .. ми само 1на такава се сещам . . Ама не съм била с 2та крака чак . . просто си мислих ,че съм влюбена . . от инат пак го зарибих, тръгнахме ,влюби се, аз го зарязах публично Много съм тъпа.Много гадно си отмъстих . . но Такава съм Не бе ,такава бях . . сега едва ли бих го направила

[Bombshell]

На мене силите ми свършиха още на първия месец..Ама си викахме и двамата: 'Айде да се опитаме..Още веднъж и пак и пак и пак.. и въобще по едно време се чувстваш толкова изтощен, че не знаеш къде си..така че може и да си прав..

Ем същото е...
"споко" дет се вика, ще намериш и подходящия, с който силите ти определно няма да свършат..

[evelinka1122]

преживях я трудно... отдадох се на учене, излизах!!! с приятелки всеки ден, не съм се запряла вкъщи да рева като първата глупачка...! това е най-глупавото... е първите 2-3 дена нормално, но не и повече спортувах... мн ми помогна и така мина време и се забрави, но така се получи че след 2 години с това момче пак се събрахме и сме вече почти година заедно... е кой е като мен...

[Bombshell]

преживях я трудно... отдадох се на учене, излизах!!! с приятелки всеки ден, не съм се запряла вкъщи да рева като първата глупачка...! това е най-глупавото... е първите 2-3 дена нормално, но не и повече спортувах... мн ми помогна и така мина време и се забрави, но така се получи че след 2 години с това момче пак се събрахме и сме вече почти година заедно... е кой е като мен...

[sweet4esf]

преживях я трудно... отдадох се на учене, излизах!!! с приятелки всеки ден, не съм се запряла вкъщи да рева като първата глупачка...! това е най-глупавото... е първите 2-3 дена нормално, но не и повече спортувах... мн ми помогна и така мина време и се забрави, но така се получи че след 2 години с това момче пак се събрахме и сме вече почти година заедно... е кой е като мен...

това е мн хубаво малко хора имат такъв шанс

[buntar90]

беше гадно и ходих се едно не съм от тоя свят ама за отмъщение и такива неща не
ако наистина си обичал някого как да искаш да му навредиш

[mechtaq_za_teb]

Много тежко го преживях. Бях спрала да се храня, да излизам... не можех да заспя, да мисля за друго освен за него. Не си представях как ще бъде без него, толкова бях свикнала да знам, че сме заедно. И когато той ми каза край беше отвратително. Плаках страшно много, но с гадното си поведение той ми показа, че не си заслужава. Постепенно чувствата ми се променяха. Почнах да мисля за себе си. Търсех си всякакви занимания стига да не ми напомнят на него. Почнах да излизам с много хора. И по срещи ходех, но никой не можа да ме накара да се почувствам щастлива, докато не срещнах сегашния си приятел.

Общо взето раздялата боли, когато наистина имаме чувства. Думите, че времето лекува не помагат в такъв момент, но всичко отминава. Колкото и да не ни се вярва, никой не е незаменим.

[Madn3s5]

По някаква ирония на съдбата това се случи точно днес..
Още не мога да го проумея..в смисъл, не знам какво става..
Събудих се с хубаво настроение, взех си телефона да си прочета смс-а от него за добро утро.. уви, пишеше следното "искаш ли да си дадем малко почивка,не искам да късаме просто да си починем един от друг". Не бях го очаквала, дойде ми като гръм от ясно небе.. след 7 месеца заедно да ми го каже по най коварния начин, и то не директно.. Препрочитах го няколко пъти, мислих си, че греша или ми се привижда.. да ама не.. Въпреки, че ми казва, че не иска да късаме, за мен тва си е раздяла.. отговорих му какво мисля..казах му че няма проблеми щом така е решил,и, че просто искам да знам причината.. Отговор никакъв. Не знам още съм в шок но ми е някво спокойно.. Не искам да го задължавам да е с мен ако той не иска, знам, че тази "временна раздяла" която той иска няма да я бъде..знам че всичко свърши.. ще се опитам да намеря сили да продължа напред, въпреки че ще ми е трудно, защото абсолютно всичко ми напомня за него.. Тъжно ми е, но ще мине.

[Bombshell]

....

E twa e мега тъпото...

[sweet4esf]

....

E twa e мега тъпото...

съгласна

[Dollystar]

Мислех за отмъщение, въпреки че вече не обичах този човек, просто исках да му направя мръсно, но така и не ми даде сърце да го направя, изпаднах в депресия и се съвзех трудно, а на него изобщо не му пукаше.

[Dollystar]

Ммм чакай да си помисля за таква раздяла .. ми само 1на такава се сещам . . Ама не съм била с 2та крака чак . . просто си мислих ,че съм влюбена . . от инат пак го зарибих, тръгнахме ,влюби се, аз го зарязах публично Много съм тъпа.Много гадно си отмъстих . . но Такава съм Не бе ,такава бях . . сега едва ли бих го направила

О това ми е до болка познато и аз съм го правила и след година разбрах колко му е било гадно, когато трябваше да го виждам редовно и осъзнах че съм постъпила ужасно, само че ми се върна, от друго момче по съвсем различен начин и вече съм много по-предпазлива.

[anonimchetou]

ами аз с бившия ми приятел когато ми каза че иска да се разделим го приех в началото доста тежко.. 3 дена някъде му звънях постоянно .. питах го дали е размислил.. ала бала.. след месеци наред имах и други момчета в живота си но пак го търсех и се виждахме надявах се на нещо.. ама вече е минало.. с времето всичко се забравя.. но сега като се замисля доста трудно го преживях..

[Bombshell]

Както казах, любовта при нас, зелените...още е рядкост!