Здравейте.Ами в тази тема искам да разкажа драматичната си история (не че само аз съм така),но просто моята като я прочетете ще се изумите как един човек може да се закопава сам самичък =] Такам преди 2 години някъде тръгнах с едно момче...най-прекрасното момче на света,обикнах го и той мен...но нещата не вървяха все късахме,събирахме се и пак така,но изведнъж всичко потръгна...Докато един ден аз не започнах с моите си идиотски изказвания и нещата,с които го наранявах без дори да се усещам...е усещах се,но прекалено късно...а той търпеше...търпеше и само ми казваше,че го боли и че ме моли да престана,аз само казвах "обещавам" -дума,която явно за мен не значи много след като съвсем НЕумишлено продължавах...и така една година...една цяла година измъчвах човека,който обичам повече от всичко,,,човека който винаги е бил до мен,помагал ми е за всичко,разбирал ме е и ме е подкрепял...и един ден естествено той изгуби цялата си вяра в мен...(не знам как е изтърпял толкова) и сега аз си поставих за задача,е не сега преди 1 месец някъде...че дори да обърна света ще си го върна,че дори и да не иска да се върне,най-малкото,което ще направя е да се променя...да порасна и да си пооправя тъпото детско мислене за да мога да го даря с всичкото щастие,което той ми даде и да му покажа,че все пак моята дума значи нещо!И да какво мислите имам ли шанс (п.п. той ме обича и знам,че ако наистина види промяната ще ми прости,но няма как да го накарам да ми се довери,знам че му трябва време и не искам да го притискам)