Исках само да споделя нещо с вас, което ме накара да ценя човека до себе си още повече.. Оказа се, че приятелят ми е болен от нещо, което го убива лека полека и го обикнах още повече, също така си дадох сметка, че не трябва да си губим времето в излишни караници и други глупости, защото не се знае още колко време ще имаме двамата заедно /дай боже да е възможно най-много/. Странното е, че той го приема по-леко от мен, а аз, която по принцип не обичам сантименталностите, не мога да спра да плача и да се вкарвам в някакви ужасни филми.
Не търся съчувствие, просто исках да кажа на хората, които обичат и са обичани и имат човек до себе си - да му обръщат повече внимание и да си дадат сметка, че любовта не е даденост, а човек трябва да се бори за нея. В един момент човека го има, в друг, по различни причини, може и да го няма вече. Обичайте се!