цитатите, които ще напиша сега не са особено свързани с любов, но винаги може да се направят разни асоциации

Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече,а други да не загубят и това което притежават

Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите-добри, а третите безполезни

Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.

Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда

Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива.

Мъдрост е да се преструваш понякога на луд

тези всичкит мисля, че бяха на Макиавели

Тя стоеше сама, в ъгъла на стаята, потънала в мисли и стари спомени. Нещо ставаше с нея и то не за първи път. От месеци се чувстваше някак си странно и не можеше да си обясни какво става. Всяка вечер очите й се изпълваха със сълзи, по-горещи и от въглени, сълзи, които изгаряха сърцето и душата й, и оставаха дълбоки белези някъде дълбоко в нея. Чувстваше се по-сама от всякога и болката беше неиздържима. Нещо в нея сякаш умираше бавно, нещо я мъчеше, не й даваше покой. Не знаеше какво става, не знаеше към кой да се обърне. Нямаше приятели, на които да се довери, с които да сподели как се чувства. Никой нямаше да я разбере, щяха да й се присмеят и да я помислят за луда. Момичето усещаше горчивия вкус на самотата, но не беше само това. Имаше още нещо, но не знаеше какво е. Никога не успя да се почувства на мястото си, никога не посмя да изрази чувствата си. Където и да отидеше, каквото и да правеше, нещо я теглеше назад и не можеше да продължи. Животът й сякаш бе свършил още преди да започне. Но кой би могъл да каже това. Та тя се смееше, очите й излъчваха необяснима радост, а самата тя сякаш преливаше от щастие. Видеше ли познат, тя се усмихваше неволно, заговореше ли с приятели, усмивката не слизаше от устните й. Да... колко щастлив човек беше тя според другите. Но те не знаеха, не знаеха какво става с нея, не знаеха как се чувства, не знаеха как тя се бори със себе си. Колко болка, сълзи и грешки носеше в себе си това момиче. Колко неща я мъчеха без да й оставят поне миг покой. Дори думите не можеха да опишат състоянието й, никой не бе измислил думи, с които да опише подобна болка...
това последното го копирах от интернет.. хареса ми, защото описва състояние, в което много от нас се намират или са се намирали ..