Ще ви разкажа една история... ще ви опиша една ситуация, която ме провокира да пиша в този форум с надеждата някой трезвомислещ човек да ми даде съвет....

Казвам се Мариана и съм на 20 години. Студентка съм и работя в една фирма от година и половина. Преди 8 месеца ме преместиха в друг офис. Тук се запознах с новите си колеги – все готини, млади хора. Направи ми впечатление, че двама от тях (той на 28г., тя на 34г.) имат по-специални отношения. Всички колеги шушукаха, че са двойка. Мен не ме е интересувало, така се коментираше. Дотук добре. Месец след като започнах работа в новия офис, въпросният господин, нека го наречем Ивайло, започна да се закача с мен. Погледи, закачки, шеги... постоянно се въртеше около мен, стараеше се да привлече вниманието ми. Това нещо ме дразнеше, защото знаех, че има връзка с друга колежка и се опитвах да игнорирам всичко това. Не след дълго, той е успял да ми намери личния телефонен номер и започнах да получавам смс-и с изключително силни и романтични думи.... Това ме ядоса. Помолих го да престане. Не исках да си имам проблеми. Не го харесвах. Той обаче продължи... Казвах ги 'Що за наглост е това? Приятелката му е в съседната стая..' ... Всекидневно се стараех да не говоря с него изобщо. Беше ми противен дори, че постъпва така. Всяка вечер получавах смс-и, в които казва, че не може да спре да мисли за мен, че усеща голямо напрежение, че има чувства... и т.н..... След няколко седмици в това положение, той излезе от офиса по работа и нямаше да се връща. Звънна ми, че ще дойде и ще ме чака и няма да тръгне без мен. Повторих му минимум 10 пъти, че не желая да излизам с него. Той се молеше като малко дете. 'Какво лошо има да пием по един сок и ще те изпратя?' Бях доста груба. Той не се отказваше... След 25-минутен телефонен разговор - Той: Моля те, моля те... какво толкова..., Аз: 'Не! Няма да стане. Не ми се моли. Колко пъти трябва да ти кажа, за да разбереш.'.... В интерес на истината май това амбицира повечето мъже  хаха. В крайна сметка накрая се съгласих. Чакаше ме пред офиса. Валеше дъжд. Точно когато се качих в колата му пред нас мина колежката, с която смятах, че има връзка и спря. Гледаше ядосано. А Иво стоеше до мен, супер незаинтересован. Сякаш я намяше... Аз се почувствах тъпо. Попитах го какво ще прави сега, трябва да обяснява... а той надълго и нашироко ми обясни, че те са имали връзка преди 3 години, но всичко е приключило. Беше доста убедителен. Разказа ми цялата им история. Той е пожелал да се разделят. Изкара я много злобна и лъжлива... Аз не исках да знам. Казах му, че не е моя работа и не ме интересува, а той си разказваше... Каза ми, че тя имала връзка с друг мъж от 2 години, дори живеели заедно. А 'специалните отношения', които забелязвали всички в офиса са в следствие на това, че се познават от 5 години....
Естествено не му повярвах. Срещата беше кратка. Аз побързах да си тръгна. Държах се дръпнато. Не говорех много. Попринцип съм доста мнителна и определено не исках проблеми в работата. Той продължи да пише смс-и, да се обажда, да ме гледа с един смазващ поглед... Не хапваше нищо по цял ден. Беше нервен. Всички колеги го забелязваха. Беше като болен. Наистина изглеждаше влюбен. След време пак се видяхме. И продължихме да излизаме... Срещите зачестиха. Беше ми приятно с него. Той е готин тип. Нямах чувства към него. Виждахме се около 3 месеца. Всеки ден. По цял ден заедно на работа, вечер до 1ч.заедно... щом се разделим се обажда и си говорим докато заспим... сладко, а? Но не е имало нищо интимно между нас. Нито целувки, нито гушкане.. Аз се дърпах. Не бях сигурна, че е искрен. А и честно казано, не се усещах влюбена.... не усещах привличане.
Интересен факт е, че колежката ми спря да говори с мен. Гледаше ме злобно. Дори не отговаряше на сутрешния поздрав. Доста гадничко. Това ме дразнеше. И ме караше да се съмнявам в думите на Ивайло. Все пак, ако са приключили преди 3 години, защо тя се държи така? Той казваше, че го ревнува. Искала да се събират, но той не иска.
А аз често правех намеци 'Нели няма ли да се сърди?', 'Интересно ми е Нели какво мисли относно това, че се виждаме?' и т.н. А той всеки път реагираше сякаш няма нищо между тях.
Една вечер му казах, че е по-добре да спрем да се виждаме... 'очевидно е, че вие с Нели имате някакви отношения и аз не искам да се бъркам.' Той отрече. Каза ми, че се страхувал, че съм мъничка още и ако имаме връзка и един ден аз се събудя и реша, че не искам да бъда с него... той ще е съсипан. Искал да има дете скоро.... Откровения, които не бях очаквала в интерес на истината. Все пак ние дори не се бяхме целували?!
Дразнеше ме това положение. Усещах, че има нещо, което премълчава...
Един ден докато бяхме на работа, той излезе да обядва и си остави личния и служебния телефон на бюрото. Нямаше никого наоколо и ... се изкуших да проверя дали се чува с нея, исках да знам истината. Знам, че е ужасно. Никога не съм правила подобно нещо, дори не съм си и помисляла.... Но в това положение не можех да продължа.
Развръзката.
Телефонни обаждания към 'Агънце'. Смс-и от и към въпросната... Мили думички, повечето от нея, но и той беше изпратил няколко 'и аз те обичам'... Всички разговори с мен (ежедневно поне по 3 със средна продължителност 30 минути) и десетките смс-и бяха изтрити. Дори не беше запаметил номера ми в указателя. ..... Излишно е да казвам колко зле се почувствах. Вдигнах кръвно. Причерня ми. Едва успях да дочакам края на работния ден. Веднага след като си тръгнах, той ми звънна. Не му вдигах. Не исках да го чувам дори. Звънеше непрестанно. Накрая вдигнах и му казах, че не желая да говоря с него. 'Или бъди искрен с мен и ми кажи истината, или изобщо няма да говорим.' Опитвах се да се сдържа. Да не показвам колко афектирана съм. Той не разбираше какво се случва. В следващите няколко дни се чувствах ужасно зле. Разболях се. Не можех да спя. Не се хранех. Бях като призрак. Не можех да проумея как е възможно да е толкова двуличен и нагъл... и най-вече защо го прави? Какво печели от всичко това? Той звънеше. Пишеше смс-и. В работата изглеждаше като мен... съсипан. Искаше да се видим, да говорим. Твърдеше, че няма нищо общо с Нели. Имал чувства към мен. Искал мен. Няколко дни по-късно получих някакъв вид нервен пристъп или не знам и аз какво... зверска болка в главата, отзад на тила. Непрестанна. Невролога каза, че е в следствие на голям стрес и напрежение. Буквално се сринах. Досега не ми се е случвало подобно нещо. Ситуацията е ужасна. Ние сме заедно всеки ден, по цял ден.... Той не спира да твърди, че има чувства към мен. Не сме се виждали оттогава насаме. Обажда ми се всяка вечер. Говорим си общи неща.
Днес заминава на море. Искаше да отидем заедно, но аз му отказах естествено.
Не знам какво да правя оттук нататък... Лошото е, че той ми лиспва по някакъв странен начин... Бях свикнала да го виждам, да си говорим.... всеки ден. Сега ми е самотно и мрачно. Но знам, че лъже. Няма с какво да се оправдае. Чудя се... може би се страхува да не остане сам? Поддържа с нея някакви отношения... (просто е невъзможно да имат пълноценна връзка, защото той прекарваше с мен всеки свободен ден и час, а когато не бяхме заедно, си говорехме по телефона...) ..... не е сигурен в мен и не иска да рискува? Какво подяволите става?! Ако някой има логично обяснение и мнение по моя проблем – моля, пишете! Ще съм ви много благодарна... тази главоблъсканица ще ме убие.. 