Здравейте, отново правя тема, отново по наболял проблем.

Предупреждавам, дълго е.

"Аз го искам, обаче всъщност не го искам. Иначе мисля че го искам, но не съм сигурна че го искам, защото не го искам толкова колкото ми се иска да го искам."

Звучи ли ви объркано? На мен също.Факт е, че по подобен начин преминава мисълта на нашата героиня Гери за Иван. Струва ли ви се логично? Не? На мен ми се вижда повече от логично.

Нека анализираме ситуацията.

Гери харесва Иван. Гери е привлечена от външността на Иван и от няколко минутния разговор, който те са провели онзи ден в магазина. Разменили са си телефоните и Гери вече се прибира от първата им среща.

"Аз го искам, обаче всъщност не го искам. Иначе мисля че го искам, но не съм сигурна че го искам, защото не го искам толкова колкото ми се иска да го искам."

Тази натрапчива мисъл не и дава покой.

Какво се е случило?

Иван се е представил за друг, и с това е объркал нашата героиня. Разбира се мотивите са били благородни... Готиния, секси, млад мъж с когото тя е общувала в магазина сякаш никога не съществувал. Сякаш тя е излязла на среща с някой друг.

Идвайки към мястото на срещата тя е видяла Иван с цветя в ръка. Зарадвала се е защото определено и е станало приятно. На втори поглед обаче си личало че цветята са набързо избрани от съседната бутка, даже можела да види и цената им. Не изглеждат свежи и личало че са просто за отбиване на номера. И ефекта от тях е бил обратен.

Мили Ивановци - ако не мислите да се стараете в нещо, по добре не го правете изобщо. Ако искате да впечатлите момичето с материя, която не разбрате това ще си проличи. В случая с цветята. Нямали сте време да изберете хубави цветя. Последното нещо което трябва да направите е да вземете първите от съседната бутка. Бъдете креативни - едно малко букетче от теменужки ще свърши в пъти по хубава работа, ще покаже че е специално за девойката. Няма проблем и да не подарите нищо.

-Къде ти се ходи?-попита я Иван.

Гери много ясно си спомни, как той я беше набрал, и тя как с почти треперещ от вълнение глас се съгласи на поканата му да се видят. А сега той очакваше от нея да избере къде да ходят. Определено нещата не се подреждаха, както си ги мислеше.

-Не знам, избери някъде.

В този миг на лицето на Иван се появи една неочаквано-учудена физионимия. Пролича си че няма идея къде ще ходят. След минута мълчание се чу смотолевения отговор:

-Ми на две преки от тук има кафе, ако искаш там.

Гери нямаше избор освен да се съгласи... Наум си мсилеше къде е сбъркала в преценката си за него.

Отидоха там седнаха и си поръчаха по нещо. Настана неловко мълчание. Къде беше изчезнал готиния пич? Донесоха им напитките и разговора някак си потръгна. Гери забеляза, че Иван живо се интересуваше от нея и я засипваше с въпроси. Същевременно той не я остави да го разпита почти нищо за него, просто защото не млъкваше. В редките случаи когато Гери бе задала въпрос, Иван отговаряше набързо и съвсем постно. И веднага сменяше темата. Гери се чувстваше като на интервю, а това опредвелено не я привличаше.
Както и да е, дойде време да стават. Иван нервно се приближи до нея и я прегърна. Опита се да я целуне, но Гери изобщо не беше привлечена от него вече, дори беше леко озадачена че той изобщо има такива намерения. Дръпна се, размениха си по едно сухо довиждане. Иван спомена че ще и се обади някой път пак...

"Аз го искам, обаче всъщност не го искам. Иначе мисля че го искам, но не съм сигурна че го искам, защото не го искам толкова колкото ми се иска да го искам."

Тя се беше разочаровала от него. Заради неговата нерешителност, заради откровеното му неразбиране към срещите, заради опита му да я заблуди с маска, заради прикритостта му, заради...

Какво целя с тази история?

Тя е главно към момчетата. Мъже - не се правете на такива каквито не сте. Не се страхувайте от жените, и не се страхувайте да покажте себе си в най-добрата си светлина.

Нека обясня:

Правете всичко с вкус. Едно жълто цвете означава хиляди пъти повече от завехнал букет, който си личи от къде е купен.

Не очаквайте момичето да взима решения и да играе вашата роля. Вие сте я поканили, значи вие мислите къде да я заведете и аккво ще правите. Няма лошо да я попитате какво иска, но покажете че имате ясна идея и че тази идея определено не е за изпускане.

Не играйте и не се преструвайте. Бъдете честни и открити. Това се оценява..наистина. Момичето вече е излязло с вас. Това значи че тя ви харесва, не е нужно да я сваляте отново и отново за да засилите интереса и. Тя вече има такъв. Впротивен случай нямаше да излезе с вас.

Не бъдете като водещия на "Минута е много". Задаването на въпроси е добра идея за началото на разговора. Стига да е умерено. Вмъквайте истории за себе си, смешни истории, интересни случки, оставете момичето да ви зададе въпрос. Отговорете и ясно и с интерес. На нея и е ясно че имате интерес към нея, оставете я да се заинтересува от вас. Иначе как очаквате да иам целувка в края? Няма нищо по лошо от това да бягате от въпросите на момичето. Така пказвате всичко друго но не и че сте различен.

И не на последно място - бъдете смели и отговорни. Взимайте решения и очаровайте момичето.

И за край - уважавайте себе си. Не сте отишли там за да се правите на шут.

Цитат от един съфорумник като добавка към темата.

Цитирай Първоначално написано от YouKnowImBetterThanYou
Темата ми хареса! Но цветя на първа среща?! От къде на къде?
Но нека това не става обект на нашия коментар, все пак всеки има различни виждания по въпроса.
Наистина от първостепенна важност е да знаеш къде ще заведеш момичето, не го карай да обикаляте и то да се измори и изнерви, че половин час я мъкнеш на някъде без самия ти да имаш представа на къде отивате! Ако пък плановете за определено място пропаднат (например във въпросното заведение няма места) винаги трябва да имаш подготвен резервен вариант.
Колкото до приказките, които се обменят на първа среща. Не трябва да си нито твърде любопитен (да си вреш носа навсякъде и да изследваш рода и до девето коляно), нито пък да бъдеш прекалено откровен за себе си. В смисъл, че не е хубаво да бъдеш прекалено честен, защото рискуваш да загубиш загадъчността около себе си и бързо да се изтърка всичко, за което може да си говорите по отношение на твоята личност. Бъди интересен и леко загадъчен, но не филмирай излишно. Ако дадена област не ти се отдава не се прави на компетентен там където не си, веднага си личи, когато почнеш да ръсиш глупости. Момичета обичат момчетата да лафят много и да бъдат отворени, но това не значи, че не анализират всяко твое изречение по време на разговора. Ако залагаш на това да си артистичен и забавен като ръсиш глупости в твой си стил, с цел да я разсмееш, то имай мярка. Дори момичето да се смее, разчитай на това, че ако прекалиш с глупостите защото си мислиш, че и се харесва да я разсмиваш, след 2-3 минути трябва да си направиш пауза и отново да си сериозен. Външно мацката може да ти се усмихва, но вътрешно вече да е отегчена и да има чувството, че страдаш от сериозна липса на внимание и това е причината да се правиш на шут.
А и най-вече момичетата обичат сериозните момчета, говорете за амбициите си, за плановете си за бъдещето, но не бъдете прекалено надути или самоуверени в това отношение. Просто трябва да направите впечатление, че не сте нито прекалено неангажиращи и небрежни, нито пък се престаравате да бъдете серуиозен във всяко отношение. Момичетата обичат да имат до себе си компанията на човек, с когото могат да се чувстват сигурни и защитени, но и освен това да могат да бъдат разсмивани от време на време и изслушвани...
Това е основното, спирам да развивам теории, че преминаваме вече отвъд първата среща. Надявам се, че на някого съм бил от помощ.