Стихчетата ни

[IfeTyy]

тук в тази тема слагам моите стихове, ще се радвам ако и вие добавите ваши произведения и да коментирате споделете вашето мнение с нас

[TheNewReligion]

Няма.

[YouCantStopMe]

Е,нали раздела е затова?

[IfeTyy]

Ахх... мечти

Иска ми се да те видя тук, сега,
ала надалеко си от мен за месец, два.
Ще дочакам да се върнеш
няма начин да умра,
ала искам, искам те сега!

От очите ти лъчи изгряват,
които деня ми озаряват.
С усмивката ти нежно бузките ми галиш
и в душата огън палиш.

Пожар бушува вътре в мене.
Няма, няма време,
"пожарната" във мене дреме,
тялото не смей да възприеме.

Ти пожара запали,
а сега ела го потуши.
Сърцето ми гори,
защото вътре в него слънчице си ти!

~ Спомен ~
Една жена, едно дете.
Една любов, едно сърце!
Среща случайна,
дума нехайна...
Думи в чат разменени,
чувства в чат споделени.
Целувка първа, може би случайна,
целувка първа, сякаш нереална.
Думи, чути за първи път, кънтят в ушите,
думи... по-прекрасни от мечтите!
Удар силен, крясък тих,
във шоколад обвит.
Целувките не могат вече брой да имат,
в думите вече чувства има!
Детската любов е най-реална,
детската любов е най-нахална!
След щастие и радост,
след мъка и тъга,
пиша тези редове сега...
Радвам се, че случило се беше нещо,
радвам се, че има го сега човекът.
Един познат, а не приятел,
една съдба, а не мечта
беше онова...

~ Малка дама ~
Намерих старите си рокли на тавана
и високите токчета на мама,
с които като малка правех се на дама.
Сядах аз на стола, кръстосвах си краката,
вземах си солета - безобидната цигара.
Кафето "Инка" пиех, грима си пооправях,
лакът се обели - "Тревога!" - викам аз на мама.
Бебето ми се разплака,
мъжът ми в кухнята отново гладен чака,
а майка бърза, бърза, ще изпусне влака.
Всеки ден се грижех за детето,
вечер със приятелки си пиехме кафето.
Обичах аз на мама да приличам
и роклите модерни вечер да обличам.
На тате бях аз малката принцеса,
аз сега мечтая да стана велика поетеса!

~ Кукла ~
Казваш, кукла съм била,
но куклата има ли душа?
Има ли сълзи,
с които да плаче, когато я боли?!
И ти жестоко нарани ?!

~ Болка ~
Сега аз плача, боли ме!
Моли за милост моето сърце!
Но никой не чува безмълвно сърцето...
на едно малко безгрижно влюбено дете

~ Любовта ~
Любовта е нещо, което боли.
Любовта е нещо, от което остават следи.
Следи в моето сърце, когато ти каза твърдо: "НЕ!"
Сега аз съм сама, изпълнена с болка
и в очите с тъга.
И ти стоиш сам на прага
и се смееш заедно с твоето мече.
Аз те обичам, но ти не разбра.
"Аз те обичам" - повтарям безспирно тези слова.
Ти подигра се с мен и с моето сърце!
Момче, ще молиш за милост, но тогава аз ще кажа болезненото: "НЕ!"

[stefity]

Мммм.... 50 на 50 Някои ги бива... други пък са ми ужасни... не знам.. не мога да преценя и да дам обективно мнение в момента

[PepSsSi]

уф...аз не харесвам подобни... простички са ми, извинявай, но това е мнението ми не искам да те обиждам

[elle_123]

"Спомен", "Болка" и "Любовта" ми харесват.Браво!

[Snickers]

аз не харесвам подобни... простички са ми

[MsStorm]

Награда

Все търсиш нещо, което все го няма,
и лъжеш се напразно, все едно се утешаваш.
Няма го, това е, не искаш да повярваш,
прав си, така е, не спираш, не се предаваш.

А всъщност наградата за теб не е богатство,
не е утеха с пари,
намерил си нещо жадувано - Любов може би...

[sugarcult08]

на мен ми харесаха много

[ANTIHUMAN]

~ Малка дама ~
Намерих старите си рокли на тавана
и високите токчета на мама,
с които като малка правех се на дама.
Сядах аз на стола, кръстосвах си краката,
вземах си солета - безобидната цигара.
Кафето "Инка" пиех, грима си пооправях,
лакът се обели - "Тревога!" - викам аз на мама.
Бебето ми се разплака,
мъжът ми в кухнята отново гладен чака,
а майка бърза, бърза, ще изпусне влака.
Всеки ден се грижех за детето,
вечер със приятелки си пиехме кафето.
Обичах аз на мама да приличам
и роклите модерни вечер да обличам.
На тате бях аз малката принцеса,
аз сега мечтая да стана велика поетеса!


Това ме грабна адски много! В това наистина те бива. Другите не ми харесват. Защото са само думи. Думи които не грабват!

[Obsessed77]

Аз съм..
Аз съм човека,който ти не познаваш
Аз съм човека,който те желае
Аз съм топлия летен дъжд,чийто
Топли капки се стичат по кожата ти
Като минават през тялото ти,през
Всяка гънка и го опознавам.
Аз съм слънчевия лъч,който
Се забива в теб до идването на здрача
Аз съм росата под краката ти,когато
Вървиш бос и настръхваш от мен
Аз съм всичко това,но ти все още не ме познаваш...