- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Картина
Погребение. Всички лели, чичовци, баби, се мятат върху ковчега ѝ.
Оплакват я ( нали така се прави- Събираш целия си въздух в диафрагмата и го изтрелваш). Гърлото ти става на ренде, очите се изцъклят сякаш всеки момент ще изкочат. Викаш колкото да не разкъсаш кожата си. Спомням си. Бях в рокличка( не черна), стоях в страни и ме беше страх да влезна в стаята. Не от мъртвото тяло, от малка не се страхувам от тези неща. Страх ме беше от писъците на току-що полуделите жени. До скоро ме прегръщаха и целуваха, а сега ме кълняха. Страх ме беше от пълната метаморфоза, която бяха постигнали в рамките на няколко часа. Спомням си също, че той скърбеше тихо. Различно от другите. Хлипаше тежко и бръчките му бяха смъкнали половината лице. Сякаш той беше мъртвеца... По-голямата част от 21-те грама беше в ковчега, с нея.
А аз - бледа. Изведоха ме и не казах нищо... Не се простих и по-добре.
Друго не помня.
Харесах.
Пишеш...странно,но хубаво.
Потръпнах.... накара ме да си спомня за погребението на дядо ми... когато бях на 10... Наистина през очите на едно дете всичко изглежда различно.
Хареса ми!
To strive, to seek, to find, and not to yield...