Рядко пиша тема в този раздел основно заради липсата на любов около мен.Историята е такава,че преди около 8 месеца се запознах с момче от София.Тоест момче,намиращо се на около 150 км от мен.След около 1-2 месеца ми каза че има чувства към мен.След още месец-два дори ми каза че ме обича.Не ми пукаше.Просто ми беше приятно някой да ми казва толкова мили неща.Скоро даже започнах да му казвам,че и аз имам чувства.Избягвах "Обичам те" просто защото съм на мнение че тези думи не трябва да се казват просто така.Но му казвах "мило","слънце"и тнт.Така си карахме,мислех си че не ми пука.Или по-скоро се надявах,защото за 16 годишно момиче като мен 150 км са си доста много...Доста трудно е да имаш чувства към някого,когото не можеш да виждаш,прегръщаш и целуваш всеки ден.
Днес се скарахме.Казах му да забрави за мен,да спре да ме търси.В следствие на думите ми получих около 20 смс-а и 20 пропуснати обаждания.Накрая му дигнах,за да му кажа да престане.Тогава го чух как плаче и как крещи че ще направи всичко,за да е с мен Осъзнах че просто не мога да кажа на глас да ме забрави и тнт...Исках просто да му кажа "Обичам те".За първи път наистина го мислех.Сега седя и си миля,че вече е късно да променя нещо.Но ще става все по-трудно с това разстояние.Наистина съм много объркана.Всъщност пиша темата,защото в 1:15 няма на кого да споделя,а да го напиша и да си го чета сама не би помогнало.
Не искам да го обичам,не искам да ми пука за него,обаче вече е късно.И въпроса е как да го направя по-лесно,докато успея или да се измъкна от "капана" на любовта,или да бъда с него.

ПП:Мерси на всички които го прочетоха.Извинявам се за стилистични,правописни,пун ктуационни и каквито още там грешки съм допуснала.