Открихте ли го?

[KimBerLy1912]

Пускам темата в този раздел,защото въпросът ми се касае до училището-а защо не и до университета... Насочен е предимно към завършилите средно и студентите,но може да отговарят и останалите ученици... Стига да са сигурни в отговора .. : )))
А ето го и въпроса... Преди 5 години,когато се записвах в новото си училище,бях развънувана не заради самото училище (то е просто гимназия,не е кой знае какво) ,а заради факта,че ще се запозная с много нови хора.... Може би тва беше грешка,но именно заради това се преместих след 7-ми клас..макар,че ако бях кандидатствала след 8-ми,може би щях да съм в по-елитно училище.. Но както и да е...
Та открихте ли в училището/университета,някой уникален човек-човек,с когото имате силна емоционална/може и любовна/ връзка... Човек,който ви разбира,и за когото би било малко да кажете,че е най-добрият ви приятел... Човекът,с когото приятелството ви се е пренесло одвъд училищните стени-в самия живот.... Не намирам повече думи за описание... Не говоря за обикновеното приятелство /макар че няма такова-всички са уникални по своему / ... Имах предвид връзка,по-силна от повечето неща,връзка между умовете,душите,сърцата... връзка в "съдбите" и живота ....


Тия дни много често си мисля над този въпрос.... Очаквам вашите отговори,и след това и аз ще споделя...


Може би ме налягат такива мисли,защото ще съм 12 клас на есен и ми е малко.. тежко...

Ако сметнете темата за глупава-заключете я,или просто не отговаряйте... : )))

[amk933]

Да намерих приятелите. Но много по-отдавна. С нея сме заедно от както сме били на 1 година и от тогава сме си страшно близки приятели. Най-добрият ми приятел го познавам от първи клас, бяхме заедно до седми, после ни приеха заедно в едно и също училище. За съжаление обаче, така се случиха нещата, че аз напуснах. Но, както и да е де. Това са двамата души, които наричам приятели, истински приятели. Мноооого рядко сме се поскарвали и всичко се е оправяло в рамките на 24 часа.

Иначе в последното ми даскало, има готини хора, но като че ли конкуренцията е вповечко. И много хора напускат, много идват и трудно се завързват трайни приятелски отношения. Още по-трудно е, когато караш цяла година с някого и накрая трябва да му кажеш "Чао!", но като че ли притръпнах. Да и там имам хора, които са ми близки, но определено не е като в българското училище.

[Discard]

Не.

[Eddie]

Аз в гимназията мога да кажа че наистина намерих истински приятели. Особено един ми е особено ценен. С него мога да кажа че направо мислим еднакво. За 4 години не сме имали разпра нито веднъж, всъщност никога не сме се карали приятелите в компанията. Много съм щастлив че попаднах на такива хора