безнадеждното положение в което се намираш се дължи вероятно на това че в последно време всички се стремят да са различни и в опита си да са различни тъй като по света има милиарди хора иа съвпаденията са възможни те откриват подобни на себе си хора и някакси инстинктивно попадат в някакви групи и граници...неизбжно...но не фатално...
толкова парадоксално е това че хората са клкото уникални сами по себе си и толкова еднакви в същото време...
но няма как..
изхода е един(ще дам пример със себе си и ще говоря за себе си щото и аз не подтискам егоизма си...понякога...и така ми е по лесно...в случая...)...да не ти пука...
аз лично така подхождам...аз смея да твърдя че съм различен...различн от хората около мен...хората в моя малък и невероятно и непоправимо скучен градец...хората роботи в по-голямата си част...но първо-не се стремя да съм различен...просто съм...и второ-непретенциозно различен съм...просто...не го набутвам в очите на хората за да търся внимание...просто...достатъч но е да поговори някой с мен или да ме наблюдава няколко дни...
няма смисъл да описвам...
и какво от това...на мен ми е все тая...
никога не мие пукало за суетата...за разделенията и принадлежноста на някой си там към някаква си група...с други думи не ми пука кой какъв е...бил той метъл,чалгар,ЕМО,фешън и там каквото и да е...
хората за мен са си хора...важно е обаче какво може да ти каже определен човек...какво би било отношението му...
как се изразява...как мисли...това оценявам аз у хората и факта че голям процент от тях почти не се различават никак не ми се явява като проблем...просто го пренебрегвам...разбираш ли...това преди ме дразнеше...
но спре ли да му пука на човек няма как да се дразни...така един вид побеждаваш проблемите...
говоря така-без конкретни понятия и не по конкретния въпрос защото смятам че това което казвам би било полезно и при други подобни ситуации...
за да избегнеш подобен род терзания се съсредоточи върху даден човек или група хора...
така според мен ако не друго поне ще ти е по лесно да не ти пука за другите...
или пък дай воля на егоизма си и се съсредоточи върху себе си(виж това не е едно от нещата в които мога да ти дам личен пример...не съм такъв...) но пък....ако отчаянието от неприкритата еднаквост на всички при теб е в особено големи размери то...мисля че варианта не е за изхвърляне...
амиии...
те т'ва е...
другото е някакси дълбоко закодирано в съзнанието ми...мисли и идеи които се въртят в главата на човек който провокиран от собствената си апатия и безразличие както и парадоксално съпровождащата ги мъка от самотата...
какво да се прави...всички подобни терзания са резултат оот уникалната(според много хора...) за човешкия вид способност да размишлява...