Чудя се...да се смея ли...или да се отчая още повече. (което със сигурност няма да ме доведе до ръба на някой мост или ножа както се изказаха някой от вас. ^)
Не обичам да се повтарям,но... не пуснах темата за съвети и за тва да ми казвате кво да правя и да чувствате/мислите вместо мен. Оо Ето бе...излях си душата. Нали това се иска. йей. ^