Как го приехте, когато вече бяхте скочили с 2та крака?

[Bombshell]

Как приехте раздялата, когато истински сте обичали?
Мислехте ли за отмъщение, мислехте ли какво ще правите без този човек от тук нататък...? Колко време ви трябваше да го превъзмогнете, как го забравихте?
Всяка подробност би била от полза...
Свободни сте да не си мислите, че съм някакъв сълзлив комплексар и прочие...На всеки се случва да му дойде като гръм от ясно небе

[valdesbg]

Ами приех я спокойно. Момичето я поиска и трябваше аз да я успокоявам, защото се чувстваше ужасно.

Не съм мислел за отмъщение, беше ми странно наистина странно с какво ще запълня празнината, която се оформи. Не съм изпадал в депресии, не съм мисли глупости, отмъщения и подобни. Запазихме си страхотни отношения, дории помагам в избора на гадже, аккто и тя на мен :Р

Превъзмогнах го за около седмица, бяхме две години и половина заедно.

Наистина не е толквоа сложно. Да обичах я страшно много, и точно заради това смятам че е нещо нормално да си останете с добри отношения. Не мсиля че тази голяма любов ще пречи а напротив.

Честно казано, аз раздялата я очаквах от няколко дена. Просто така се стекоха обстоятелствата.

Учудих се че толкова добре и спокойно я приемам, както и се учудих че изобщо успях да и помогна и тя да я превъзмогне бързо.

И така

Питай ако нещо специално те интересува. Определено аз съм твоя човек

[Bombshell]

Определено така я приех и аз...
Беше ми супер спокойно, не сме се карали или нещо такова..
Но пък и приятели не сме оставали..просто познати сега...
Някак сии...нямам тази сила, която ти имаш, да я погледна отново и да знам, че не мога да я прегърна и да я целуна... Вече страня от нея...
От друга страна, всяка сутрин, когато се събуждам и не е до мен ее найстина... ГАДНА е най-точната дума...не може да се каже, че съм я превъзмогнал...още мисля за нея..всичко ми напомня за нея...

[Python5]

Съжалявах я .

[MaLkaTa_LaDy]

До сега не ми се е случвало да ми дойде като гръм от ясно небе. Винаги аз съм слагала края, което не значи, че съм го искала де.

[Hilary_]

Опитах се да насоча вниманието върху други хора, нови запознанства, нови занимания ... да се опитам да си взема някаква поука от раздялата ни ...

П.С. Ава ти е невероятен ... =D> =D>

[valdesbg]

От друга страна, всяка сутрин, когато се събуждам и не е до мен ее найстина... ГАДНА е най-точната дума...не може да се каже, че съм я превъзмогнал...още мисля за нея..всичко ми напомня за нея...

Ще мине мой човек, спокойно. Сега въпроса е да му отдаваш толквоа голямо значение и да се филмираш от това. Просто лека полека - понижи значимостта Й за теб. Не за друго а защото вече я няма. и не е толкова трудно колкото изглежда. А да боготвориш призраци не е хубаво

[MartyParty]

Не я приехме.

[sweetchef]

Раздалата я приех наистина мн тежко А и до ден днешен не мога да го забравя

[Bombshell]

П.С. Ава ти е невероятен ... =D> =D>

Мерси

E дано така стане...
Благодаря за разбирането и съвета, съвсем скоро ще разберем дали е помогнал (:

[GossipGirl89]

Трудно го преживях.
За отмъщение не съм мислила никога, не бих и помислила.
За да го забравя ми беше нужна 1 година и 3 месеца. През цялото това време (след раздялата) не спрях да го обичам и да се надявам, че може отново да се съберем... Но нали знаеш, че идва момент, в който на човек му писва да не знаят, че го има и да се подиграват с чувствата му и тогава просто си казва "СТИГА!" Неочаквано, дори и за мен самата, дойде такъв момент - изведнъж спря да ми пука, спрях да го искам, спрях да го обичам... През цялата тая година какво ли не правих и по какъв ли начин не се опитвах да се преборя с чувствата си, но напразно - нищо не помагаше. Накрая се оставих на времето - то ме излекува

[Bombshell]

А ти как се промени?
Вече не се усмихваш както преди, не гледаш на нещата по същия начин...?

[GossipGirl89]

Единствената промяна, която настъпи у мен е, че спрях да се доверявам на хората... В момента има нов човек в живота ми, за който знам, че е свестен и че не би ме наранил, но аз просто не мога да му се доверя... Изпитвам страх от това да бъда наранена отново Кофти е много, но се надявам, че след още малко време ще успея да преодолея и това...
Иначе за усмивките - никога не съм спирала да се усмихвам Дори, когато ми беше най-гадно... когато умирах отвътре... винаги усмивката е била на лицето ми. Споделях си мъките с когото трябва, но пред всички останали имаше една маска Не знам дали е хубаво или лошо, но просто не можех да си позволя да показвам пред всеки как се чувствам...

[Bombshell]

Nапомняш ми на по-бившата ми...
така и не успя да ми се довери...
Може би е от зодията ми, но обичам и да получавам, не само да давам...
Хх иначе съм съгласен..с едно разбито сърце, доверието също си отива...

[Hinati4kb]

Аз съм един такъв ужасен човек Твърде бързо се привързвам към дадения индивид от мъжки пол...

Никога не съм мислила сериозно за отмъщение,но в яда си доста често се каня
Една две седмици след раздялата си мисля,че няма как просто да продължа без него,но след това се свиква с мисълта и колкото и гадно да е си длъжен да повярваш че продължаваш Without his love

Превъзмогвам го напълно едва когато срещна нов човек с когото смятам че мога да бъда също толкова щастлива.Най-голяма помощ ми оказват приятелите.Просто в случаи като този нямат равни

[FiRe_LaDy]

Ами когато "скъсахме" т.е. когато разбрах,че сме разделени окончателно,а не за определено време,както ни се беше случвало няколко пъти до тогава ... не исках да приема истината.Още на другия ден го потърсих в училище,но той ми каза,че не можел да говори сега.Исках след училище - отказа ми,но аз бях нахална и отидох до тях.Доста му се молих,ревах,обещавах и т.н.Освен 2 целувки и да ме гушне,друго не получих.Каза,че всичко е свършило.И 1 седмица не спах изобщо,не ядях или ако ям след 5 минути връщах всичко обратно,бях на хапчета,на училище отказвах да ходя.Едва ли не живота беше свършил за мен.Но след тази седмица разбрах,че той има нова приятелка и обратно на очакванията ми .... това ми даде сили да продължа напред.Започнах малко по малко да се вдигам и да се оправям.Започнах да излизам,да се глася,да общувам с много хора,да се усмихвам и да се смея ... Това той забеляза (защото и на училище почнах да ходя,а той е в моето учлище) и изглежда се чатна ... и така карах пак 1 седмица и той ме потърси отново .... и сега пак сме си заедно и всичко е ок.

П.П. Май доста се увлякох,ама ...

[sweetEmily]

прех я трудно,исках да останем приятели,но маи останахме познати ,което ме наранява много,можеби изпитвам още нещо към този човек и затова и съм объркана сега с другия,но аз съм си виновна аз исках раздяла,а не трябваше........

[Bombshell]

Охххх, забравих, че тук са много по-млади от мен и още имате тези проблеми...
Вижте сега, благодаря ви, че споделихте първо...
@FiRe_LaDy сподели, че едва ли не живота и е свършил...не трябва да има нищо подобно...
Вярно, че се чувствате отвратително, празно, самотно...но пък нищо няма да промените с това...
Най-доброто, което можете да направите в такъв момент е да(в случая на FiRe_LaDy е най-добре, като половинката е от училище и се виждате всеки ден) вървите усмихнати, да се заигравате с приятели, да се лигавите, да се преструвате, че всичко е ТИП-ТОП(така и той ще се почувства лошо и вие постепенно ще се излекувате)...
п.с не казвам да бъдете кучки и да се заигравате с всеки срещнат! В никакъв случЕй! така ще разбере, че искате да му отмъстите и ако има поне малко мозък, няма да ви обръща внимание...! Помислете ^

[ImmortalForever]

Не съм го преживяла още.Аз скъсах с него.Просто трябваше.Сега съжалявам, но нямам право да му го кажа...Да, мислила съм за отмъщение, за какви ли не налудничави идеи, но реших , че съм прекалено безсилна от мъка, за да направя каквото и да е..Иначе от една две години го чакам да се върне..

[LadyDi]

Не съм го преживяла още.Аз скъсах с него.Просто трябваше.Сега съжалявам, но нямам право да му го кажа...Да, мислила съм за отмъщение, за какви ли не налудничави идеи, но реших , че съм прекалено безсилна от мъка, за да направя каквото и да е..Иначе от една две години го чакам да се върне..

Ти си скъсала с него и си мислила за отмъщение? Не си ли малко... нахална?

[sweet4esf]

и аз ще питам същото че от 2 дни съм самичка и нз и аз

[ImmortalForever]

Абе историята е дълга..Скъсах го заради една женска..изревнувах и го напуснах..И мислех да си отмъстя на нея..каквото и да си говорим бях на ръба на нервна криза...

[LadyDi]

Абе историята е дълга..Скъсах го заради една женска..изревнувах и го напуснах..И мислех да си отмъстя на нея..каквото и да си говорим бях на ръба на нервна криза...

Аха, работата се изясни

[Rhype]

Тя ме заряза и тя искаше отмъщение (каква "кучка") и един вид връзката ни беше за да ме зареже и да ми е кофти.

[smiirnoff]

амии , нашата раздяла беше ТОЧНО ДНЕС ;д ..
не , НЕ се ебавам , наистина ..
имаше доста рев от моя страна , когато ми го съобщи ( всъщност дори не ми го каза директно ;д )
НОООО , се радвам че приключихме , не защото го мразех или нещо такова ..
може би по - добре ще ни е така

аа ии ми е супер весело , защото си обещахме пак да си се виждаме , да си се ГУШКАМЕ , цункаме ей така като приятелчета ..
и на мен от самия тоя факт ми става хубаво , като знам че пак ще си го виждам и ще си прекарваме хубаво

за отмъщение е абсурд да мисля .. ^^
всъщност края наистина беше хубав , защото си оставаме приятели ( иии ще си го гушкаммм колкото си искам ^^ )

ТУК е мястото да кажа , че това е първата ми раздяла ( ама наистина първата ) .. и не се чувствам никак зле
.. а се бях наплашила яко , като четях тука в тоя форум , хората като се разделят какво става .. депресии по 2 - 3 месеца .. яко рев всеки ден , някои се разделят и с псувни и пр. ..

Някои ще кажат , че не сме се обичали , НО не е така .. обичахме се и то доста ^^ , ама явно ни е дошло времето и на нас :Д

.. Извод: не винаги раздялата трябва да е гадна .. ^^

P.S .. охх , ако са така и останалите ми раздяли , ще бъде доста хубаво ( е , ама е по - хубаво и без раздялата ^^ )