На мен лично ми настръхна козината докато го четох това...
Трябвало е да го скастриш още първия път, когато си е позволил да те заплашва...
Това което обичаш не е това което е той... обичаш един спомен, който може би дори не е истински... Нещо, което вече го няма (и може би никога не го е имало)... Отпиши го, изполирай се от него, забрави го и се опитай да продължиш напред, колкото и да е трудно, защото алтернативата е плашеща...

Казано на кратко - имаш две възможности...
1) Триеш го от съзнанието и живота си и продължаваш напред
2) Връщаш се при него и адът продължава

Никой не може да вземе решението вместо теб, никой не може да те измъкне от ада без ти да го желаеш... Дори да ти протегнат ръка, ти също трябва да протегнеш своята, за да я хванеш... От теб зависи, от теб и от никой друг... бори се!