да се унижавам не е проблем и без това живота ме мачка достатъчно какво ли не бих направил само за да имам 1 шасн, нищо повече. да знам че след като се сприателиме шасновета за връзка са нищожни, но човека с когото иксам да ми е другар в живота искам преди всичко да ми е приятел и чак тогава любим. проблема е там че ми стана по-близка от семейството, обичам е повече от всички. боли ме от толкова любов, също ме боли че ми казва че съм бил страхотен и съм шял да си намеря друга и че проблема е в нея и не можела да обича друг, не мога да спра да мисля за тази лъжа, чувствам се предаден, изпитвам гняв към нея и към себе си, но аз сам съм си виновен, блъскам тука какво ли не правя налагам 1 чувал с пясък но ефекта е никаъв не се чувстам по-добре, не мога да се фокусирам върху задълженията които имам