Преди няколко дена почина момчето, в което бях влюбена.
Липсва ми.. страшно много.. Съжалявам за всичко, което не успях да направя докато беше жив..съжалявам, че понякога се държах като глупачка, съжалявам, че не го видях в последните му дни ... Съжалявам, че той е там долу, а аз си живея.. Беше страшно да го гледам как лежи в ковчега .... студен ... и като знам, че никога няма да се върне, никога няма да го видя отново ..... побърквам се.. искам да върна времето назад, да му покажа колко го обичам и да го предпазя... искам да беше още жив, да се смее, даже да ме ядосва ;( ... не е честно, защо трябва да ни напускат хората, на които държим най-много .. защо трябва да си отиде толкова млад.. защо ...... Имах да му кажа толкова много, а се страхувах ..

пускам тази тема, за да споделя.. ако искате я заключете.. няма значение, просто исках да си излея мъката на някой .. а в този момент разбираш колко малко са приятелите ти всъщност..

Дано е на по-хубаво място.....дано е разбрал какво означава за мен, дано го видя скоро .. чакай ме слънце.. ;(;(;(