Всички започват от нулата. Не се обиждай от критиките, а ги приеми и се усъвършенствай. И аз пиша стихове. Просто стихове, едва ли са още поезия, но трябва се усъвършенстваме! Успех. Ето някое от драсканиците ми:

Напиши ми "Обичам те" с главно "О"

Напиши ми "Обичам те" с главно "О",
(да заприлича на примка, на бесило),
на което да отпусна свойто тяло.
Да увисна в нищото - следите скрило.

Нарисувай ми Ад, в който да пропадна.
(Поне ще бъда близо (винаги) до тебе).
Едва ли бих могла да ти го открадна...
(Сърце на Дявол не се краде без време).

Издълбай в душата ми кървавите букви,
и нещо напиши ми (ако изобщо ме обичаш)...
Крещя ли?Плача ли?Не спирай да дълбаеш!
(Дори и на жесток да заприличаш).

Татуирай в сърцето ми името - петбуквено.
(Или избери си някое от всички твои имена).
Душата ти ще взема и затворя в себе си.
(Ала може ли да се превзема душа на Сатана?)

Ако решиш да слееш живота си с мене...
Изгравирай любовта си върху пръстен златен.
Какво си мислиш - кой ли знае?
(Светът на Дявола е тайнствен, необятен).

Напиши ми "Обичам те" с главно "О",
(да заприлича на примка, на бесило),
на което да отпусна свойто тяло.
Да увисна в нищото - следите скрило.

Заболя ме да беся мечти

Заболя ме да вървя по ръждясали пирони,
разкъсващи нозете...(избрах грешния път).
Заболя ме да мия лицето си с огън,
огън разтапящ душевната плът.

Заболя ме да беся мечти в нощно време
и смъртния списък празен вече стои...
Заболя ме, че разруших храма в мене,
онзи храм дето с упорство строих...

Заболя ме да късам черните струни,
които едвам свързваха тяло и дух...
Заболя ме да слушам болка в думи,
думи, които би чул дори и глух...

Заболя ме да чакам, смисъл има ли още...
да се моля - не мога (нямам си храм)...
Писна ми от кинжално-убийствени нощи,
от които разбираш как боли да си сам...

Очите недоизплаха нощта

Върху устните заспаха чувствата,

а очите недоизплакаха нощта...

и полетя със белите криле заблудата,

за да кацне в изпепелената душа...



Молеха се на икона премълчани истини,

а лъжата облече копринени преструвки.

По устните, от мълчание изстинали,

заваля дъжд от фалшиви усмивки.



Не избягаха на миналото сенките,

предрекоха с измама вечността...

И удавиха се думите - безценните,

преди да дойде времето на любовта...


Запази ми тази нощ

Запази ми тази нощ, облякла тишината
и разнищила до крайност чувствата в мен.
Само тази нощ без думи, без разплата
ме люби.
Вече предадох се съвсем.

Запази ми този танц, а в косите ми вятъра
нека оплита спомените, че твоя някога бях.
Последен танц, без думи, без разплата
ми подари.
Чувствах се цялостна, а не те задържах.

Запази ми тази целувка, миг преди самотата
да нахлуе в мен, откъсвайки парченца живот.
Последна целувка без думи, без разплата
ми дай.
И после никога повече не се връщай, любов...

Никога повече...

Никога повече?


Стига толкова.